Експерти алармират: Финансирането на лекарства и терапии изостава от нарастващите нужди на пациентите
Достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени терапии, заплащани от НЗОК, се разширява и това е есна от малркото добри новини за българското здравеопазване. Лошата е, че финансирането на лекарствата изостава от нарастващите нужди и все по-рано в календара настъпва "Денят нула", в който НЗОК свършва отделените средства за плащане. Това коментираха експерти на семинар за журналисти днес, посветен на рисковете и възможностите при заплащането на лекарствените продукти от Националната здравна каса.
Българските лекари налагат в медицинската практика съвременни терапевтични подходи за лечение на редица заболявания, даващи възможност за подобрени резултати, измерени в добавени години живот в добро качество и съществени икономически ползи за страната ни, обобщи Деян Денев, директор на ARPharM
Експертът в областта на здравните политики и основател на НТА ООД д-р Славейко Джамбазов представи нови данни за ползите от подобрения достъп до иновативни лекарствени терапии и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. Той акцентира върху приложението на нови класове медикаменти при пациенти с водещи диагнози, за които НЗОК заплаща – с онкологични и редки заболявания, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, шизофрения, хепатит С, астма, макулна дегенерация. за 2023 г. спрямо 2021 г. Според анализа, за 126 хиляди пациенти лечението с иновативни терапии, покрити от НЗОК, носи приблизително средно 10 добавени години живот в добро качество на пациент, като общо за всички лекувани пациенти са добавени близо 1 милион и 240 хиляди години. Всичко това има своето отражение върху икономиката на страната – общият принос към брутния вътрешен продукт на България, в резултат на увеличената продължителност на живота и подобреното му качество, за тези пациенти надхвърля 13 милиарда лева.
"Благодарение на иновативните терапии, през последните години, можем да лекуваме пациентите много по-добре и по-персонализирано", посочи от своя страна водещият онколог доц. д-р Ася Консулова и подчерта, че като специалисти "трябва да се борим за здравето на пациентите, а не със системата". Достъпът на пациентите до нови терапевтични решения трябва да продължи да се подобрява, защото дава значително предимство на лекари и пациенти в борбата им с болестта, допълни тя.
За съжаление обаче финансирането на лекарствената помощ изостава от нарастващите нуждите на българските пациенти и НЗОК не разполага с нужния ресурс, за да заплати стойността на всички лекарства, предписани от лекарите, отпуснати и приложени на пациентите и отчетени от болници и аптеки към НЗОК. Затова Касата с всяка година все повече разчита на постъпления от отстъпки, осигурени от фармацевтичните компании, което увеличава рисковете за системата. Макроикономистът и експерт в сферата на здравеопазването Аркади Шарков изложи данни, според които, бюджетът за лекарства сериозно изостава от общата стойност на заплатените от касата медикаменти и нараства по-бавно от останалите здравноосигурителни плащания, запазвайки дела си в общия бюджет на НЗОК. Разликата между общата стойност на заплатените от НЗОК лекарства и бюджетът на НЗОК се компенсира от отстъпките, предоставяни от фармацевтичните компании, които стават все повече всяка година, надхвърляйки 800 милиона лв. през 2024 г.
Макроикономистът показа датата, която нарече „денят на лекарствената неосигуреност“, на която бюджетът на НЗОК за лекарства свършва всяка година. Ако през 2021 г. бюджетът за лекарства е свършил на 30 октомври, през тази година това се е случило на 13 септември, а през 2025 г. вероятно ще свърши още през август. Денят се измества все по-рано всяка година, което създава сериозни рискове за системата, каза той. Като обобщение на ситуацията Аркади Шарков сподели, че плащанията за здравеопазване неминуемо ще нарастват с всяка следваща година. Това е резултат от различни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии.
„Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект“, подчерта той, като отправи няколко предложения, които да работят в посока избягване на риска от невъзможност за покриване на нуждите на българите от здравна грижа. Сред тези предложения са: създаване на механизъм за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението; устойчиво и предвидимо увеличение на плащанията за здравеопазване, в това число и за лекарства, с най-малко 15% на годишна база, чрез повишаване на осигурителната тежест, увеличение на акцизите, нов акциз за вредни храни и напитки; преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, защото настоящият води до излизане на лекарствени продукти от българския пазар, и др.
Според българското законодателство, фармацевтичните компании трябва да възстановят на НЗОК цялата разлика, независимо от нейния размер, между стойността на предписаните от лекарите, отпуснати/приложени на пациенти и заплатени от НЗОК лекарствени продукти, и бюджета за лекарства за съответната календарна година. Така, освен че фарма компаниите са длъжни да осигуряват терапевтични продукти, те са задължени и да дофинансират системата, но в условия на пълна непридвидимост и като обем средства, които трябва да се възстановяват, и като срок, в който това започва да се случва. Ако откажат, Касата има право да спре да им плаща за доставката на лекарства, което в крайна сметка ще доведе до ощетяване на пациентите
Поради нарастващия размер на отстъпките през последните години, съществува съществува сериозен риск НЗОК да не може да се разплати с договорните си партньори (аптеки и болници), посочи директорът на ARPharM Деян Денев Предизвикателството и трудностите идват и от факта, че фармацевтичните компании доставят лекарства в България на едни от най-ниските цени на производител в Европа, а отстъпките и компенсациите към НЗОК от тези цени нарастват с всяка изминала година. Тази увеличаваща се непредвидимост води до по-голям риск за системата на заплащане на лекарства от НЗОК и българските пациенти.
Той апелира към запазване и подобряване на достъпа до фармацевтична иновация, защото видимо помагат на пациентите да живеят по-дълго и по-добре, осигуряване на устойчиво финансиране от страна на НЗОК, отговарящо на нарастващите потребности от лекарствено лечение, и промяна на модела на договаряне на отстъпки.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.