Почина човекът, ускорил падането на Берлинската стена

Източногерманският политик Гюнтер Шабовски, който ускори падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година, почина в неделя на 86 години, пише белгийският вестник Le Soir, цитиран от „Фокус’.

Няколко импровизирани думи му запазиха място в историята. Бившият журналист, а след това говорител на Централния комитет на управляващата комунистическа партия в бившата Източна Германия почина в столицата на обединена Германия.

Той почина няколко дни преди 26-ата годишнина от отварянето на границата, която разделяше Берлин на две в продължение на 28 години и бележеше епицентъра на Студената война.

„Не бих се определил като герой, който е отворил границата, всъщност с действията си се опитах да спася системата“, каза Шабовски през 2009 година.

На 9 ноември 1989 година след няколко месеца бурни демонстрации генералният секретар на Обединената социалистическа партия Егон Кренц информира основните фигури в режима, че ще бъде прието ново законодателство за пътуванията в чужбина.

Тогава Шабовски, който се появява пред чуждестранните медии, за да представи последните решения на режима, изчаква края на пресконференцията, за да обяви отварянето на границите, като по този начин се надява да „избегне въпросите“.

В 18:53 часа вади от джоба си лист хартия и чете монотонно документа, в който се казва, че визите за пътуване или емигриране в чужбина ще бъдат издавани „без посочване на определени условия или семейни причини“.

На въпрос „Кога ще влезе в сила решението?“, той импровизира: „доколкото знам, веднага“. Кореспондентите веднага изскачат от залата и информацията обикаля целия свят: „Жителите на Източна Германия могат да пътуват в чужбина още от днес“.

Така, пред граничния пункт на улица Борнхолмер, която свързва Източен със Западен Берлин, се тълпят множество хора. Объркани, граничарите, не знаят какво да правят. В 23:30 часа офицер дава заповедта: „Отворете бариерата“.

Шабовски не е предвиждал, че ще стане така. „На 9 ноември все още бяха убеден комунист“, казва той 20 години след събитията. „Отварянето на стената не бе хуманно, а тактическо решение, което бе взето под натиска на хората. Съществуването на ГДР бе в опасност. Между 300 и 500 души бягаха всеки ден през границите, това бе истинско обезлюдяване“, обяснява той.