Още пукнатини в еврозоната

Лидерите на Европа ще направят всичко по силите си, за да демонстрират единство в понеделник, когато обявят, че са готови да помогнат на Гърция да се възстанови от финансовата си криза. Но споразумението е само тънко покривало върху постоянните разногласия за начина, по който да се ръководи Европейският съюз. Междувременно Брюксел се подготвя да предприеме поредния кръг на вредни вътрешни дебати, които ще увеличат дистанцията между блока и неговите 500 милиона жители, пише британският вестник "Сънди Телеграф".

Гърция е най-слабата, но не единсвената от 16-те страни-членки на еврозоната, която изпитва сериозни проблеми. Тя трябва да събере над 50 милиарда евро кредити от международните пазари през тази година, ако не иска да банкрутира. Другите страни, използващи единната европейска валута, водени от Германия и Франция, най-вероятно ще заявят, че частни банки ще гарантират помощта за изпадналите във финансови затруднения, в случай че частните инвестори се окажат без средства. Това, в добавка към огромните икономии във вътрешността на Гърция, целящи намаляването на бюджетния дефицит, би трябвало да бъде достатъчно за успокояването на пазарите и стабилизирането на ситуацията.

Що се отнася до останалите от еврозоната и ЕС, най-големите на континента – Великобритания, Франция и Германия – никога не са се вглеждали внимателно в нивото на икономически надзор и политическата намеса от Брюксел, които трябва да допуснат. Имаше надежда, че приемането на Лисабонския договор, предвиждащ реформи на правилата и институциите на ЕС, ще забави бедата и ще сложи край на вътрешните търкания за десетилетия напред. Вместо това проблемите на Гърция, както и тези, които се очакват в Испания, Португалия и Ирландия, изкараха на показ обърканите и неадекватни компромиси, споразумение за координирането на силно отчаяните икономики. Това не сработи, необхмодима е нова рамка.