Без предложения в 12 без 5 при определянето на механизъм за максималния осигурителен доход!*

Малко са нещата, които човек може да направи сам. Обикновено са ни нужни сподвижници и партньори. За да намери дадена идея поддръжници, в повечето случаи трябва да сме в състояние да я „продадем“, така че човекът срещу нас да намери отговор на въпроса: „Какво полезно има в тази идея за мен? Защо да предприема действие в една или друга посока?“

Същото е и при правенето на политики. За да се намери обществена подкрепа, обикновено заинтересованите страни трябва да получат отговор на горните два въпроса.

През последните две години все повече намират почва идеите за автоматизъм и формули, при определяне на чувствителни елементи в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Държавния бюджет, но и личния бюджет на всеки един от нас. Първият съществен пример е последното изменение на чл. 244 от Кодекса на труда от началото на 2023 г., което фиксира точен размер на минималната работната заплата (МРЗ) за страната (като процент от средната работна заплата - СРЗ), с което грубо се погазиха редица принципи и разпоредби на международни правни актове, но това е тема в развитие.

Няколко месеца по-късно започваме обсъждане на предложения за създаване на механизъм за опреде-ляне на максималния месечен осигурителен доход. Засега няма официално представено предло-жение на Министерството на финансите, но в публичното пространство вече циркулират различни спекулации, като например, обвързване на максималния осигурителен доход с брутната СРЗ или с годишната инфлация, на база на което се коментират и различни числа.

Максималният осигурителен доход, както и минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, както и по икономически дейности, се определят ежегодно в бюджета на ДОО, като абсолютно число. Не така стои въпросът при изчисляване на средни величини – било то за осигурителен доход или работна заплата.

Интересно е да се проследи кои са източниците, които спомагат за увеличаване на средния осигурителен доход. От една страна, увеличените възнаграждения в редица икономически дейности в реалния сектор. От друга страна, обаче, влияние оказва и административното увеличаване на разходите за труд в обществения сектор.

По данни на НОИ, средномесечният осигурителен доход за 2022 г. номинално нараства с 11,0% спрямо 2021 г., а в реално изражение намалява с 1,8% при средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени/средногодишна инфлация 13,0% за 2022 г.

Отчетеният ръст на осигурителния доход се дължи основно на следните фактори:

увеличението на МРЗ от 650 лв. на 710 лв. (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.;
увеличението на минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г.;
увеличаване на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г.;
увеличаване на максималния месечен размер на осигурителния доход от 3000 лв. на 3400 лв. от 1 април 2022 г.;
увеличението на възнагражденията на служителите в бюджетния сектор.

Въз основа на горните данни, лесно може да се прогнозира, че въведената формула за автоматично увеличаване на МРЗ ще генерира увеличение на средния осигурителния доход. Това е така, най-малкото, защото размерът на МРЗ участва при формиране размера на СРЗ. Всички минимални размери на осигурителни доходи също се приравняват на МРЗ – ерго, ще се увеличават ежегодно.

Автоматичното увеличаване на работните заплати на наети в част от публичния сектор също ще се отрази на размера на средния осигурителен доход. Така например, учителските заплати са в размер не по-малко от 125 на сто от СРЗ за страната. Подобно решение се търси и в областта на висшето образование.

Плюсове и минуси, свързани с идеята за въвеждане на механизъм за определяне на размера на максималния осигурителен доход

Положително могат да се оценят:

Подходът: решението няма да се взема административно от съответния министър на финансите, който ще бъде подпомогнат от обективни критерии, които биха могли да намерят широка подкрепа сред работодателите и синдикатите, както и други заинтересовани страни;
Осигуряване на предвидимост: предприятията и потенциални инвеститори ще могат да планират своевременно разходите за труд за по-дълъг период от време;
Позитивен фискален ефект: осигуряване на увеличение на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване;
Потенциал за увеличаване на доверието в пенсионно-осигурителната система: стабилност в актюерските разчети в дългосрочен план и увеличаване на доверието на младото поколение в сис-темата, което има потенциал да увеличи желанието за принос към системата, в очакване на права.

Рисковете:

1. Механизъм не означава формула, която се прилага автоматично! Формули, без коригиращ механизъм, могат лесно да се превърнат в рецепта за инфлация. Като механизъм биха могли да бъдат използвани параметри, които да позволяват определяне на максималния осигурителен доход в определен диапазон, като отчитат съответния цикъл на икономиката, въздействието върху разходите на работодатели и, особено – за МСП. Този механизъм би следвало да осигурява справедливост, поддържане на определени съотношения между минималните осигурителни доходи, средния осигурителен доход и максималния осигурителен доход, да бъде устойчив във времето и защитен от непрекъснати промени в критериите му, в търсене (обикновено конюнктурно) на конкретно число. Или, както обичат да казват икономистите, "Кажи ми числото, за да ти кажа формулата".

2. Максималният осигурителен доход не може и не трябва да се разглежда изолирано, като самостоятелен показател. Той е част от взаимосвързани параметри, които трябва да бъдат поддържани в баланс помежду си, за да не се получават допълнителни изкривявания (в контекста на функционирането на социално-осигурителната система).

3. Без предложения в 12 без 5! Всички предложения за определяне на механизъм трябва да стъпват на актюрски разчети и да бъдат екстраполирани за период от поне 15 години, за да има ясен отговор на следните въпроси:

a. Как предлаганата промяна ще се отрази на дела на субсидиране на бюджета на ДОО от държавния бюджет? Субсидията от държавния бюджет за 2023 се очаква да бъде около 51,5% - общият размер на планираните разходи за 2023 г. за пенсии, краткосрочни обезщетения е 21 794 млн. лв., а приходите са в размер на 11 228,5 млн. лв.

b. Какъв е броят на лицата, получаващи доходи на максималния осигурителен доход (обхват на засегнатите лица)?

c. Какъв е допълнителният приход, който се очаква да постъпва в бюджета на ДОО – увеличени вноски от осигуровки (социални и здравни вноски)?

d. Какъв е размерът на свързаните с увеличаване на осигурителния доход разходи?:

- размер на новоотпуснатите пенсии (увеличаването на максималния размер на осигурителния доход, съчетан с нов размер на минималната работна заплата = увеличен среден размер на осигурителния доход, който е елемент при определяне на размера на пенсиите. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето;

- размер на обезщетения за временна неработоспособност (дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението;

- размер на обезщетения за бременност и раждане – дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2-5 от Кодекса за социално осигуряване.

e. Очаква ли се да се променят минималните и максимални размери на обезщетенията за безработица?

f. Как се управлява рискът от увеличаване на сивия сектор за всички сектори на икономи-ката, вследствие от автоматично увеличаване на средния осигурителен доход (по аргументи, описани по-горе)?

4. Не трябва да се допуска смесване на различни величини – осигурителен доход трябва да се съотнася към осигурителен доход, а не към работна заплата. Това е така, по няколко причини:

a. При изчисляване на СРЗ се отчитат единствено получаващите трудови възнаграждения. При изчисляване на средния осигурителен доход са обхванати много по-широк кръг доходи – на самонаети лица, на упражняващите свободни професии, получени по граждански договори и пр.

b. СРЗ се влияе от вдигане на МРЗ и автоматичното увеличаване на заплатите в публичния сектор (образование, здравеопазване, сигурност и т.н.)

Какъв е пътят напред?

Необходимо е да се избягват бързи и необмислени решения с дългосрочни ефекти. Да не се работи “на парче“.
Социалните партньори да се обединят около принципи! Евентуален механизъм да е неразделна част от реформа в пенсионно-осигурителната система с дефинирани ясни цели и конкретен времеви хоризонт за постигането им.
Всички предложения да се базират на актюерски разчети и оценка на въздействието.
Обмисляне на възможности за насърчаване на всички граждани да се осигуряват на действителни размер на получаваните от тях доходи. Обещанието за права не е достатъчно. Необходимо е чувствително повишение на качеството на социалните и здравни услуги, които хората получават срещу осигурителните вноски, които правят!

Автор: Мария Минчева, зам.-председател на БСК

*Заглавието е под редакцията на Мениджър Нюз