„Синът ми започна работа преди няколко месеца и печели повече от мен въпреки моите 25 години стаж.“

„Във фирмата назначиха човек на младша позиция, на когото са предложили заплащане, което отговаря на моето ниво на старши специалист. Когато отнесох въпроса пред мениджърите, те повдигнаха рамене и ми казаха, че на международно ниво са им дали разрешение да харчат повече за привличане на млади таланти, докато отношенията с мен остават според договора ми, подписан преди години.“

„Имам 15 години стаж като SAP специалист, включително на средно ниво мениджмънт, но прегрях много лошо и реших, че трябва да си почина, като работя нещо, което не изисква голямо интелектуално усилие. Купих си такси и не можеш да си представиш колко печеля в момента. Един бивш колега разбра и той обмисля вече същото. В България вече всички искат да са ИТ специалисти и търсенето за обикновени работeщи е огромно.“

Чували ли сте подобни истории? Това са само няколко споделени с мен реални разкази от последните месеци, в които опитни специалисти с висока квалификация обръщат внимание, че не се чувстват оценени за сметка на млади хора или такива, изпълняващи неквалифициран труд. Но какви са причините за тази тенденция?

Скъпи ли са младите

Донякъде битува впечатление, че най-младото поколение е фаворизирано. От друга страна, налице е и предубеждението, че неопитни младежи подхождат от време на време прекалено самоуверено към изискванията си към първи или втори работодател. Това обаче не е новост. Говорих с няколко дългогодишни HR ръководители от различни средни и големи компании по темата и те признаха, че нереалистични очаквания за заплащане или неопитни кандидати, които се отказват въпреки предложено доста добро заплащане, не са толкова редки случаи. Но тях ги има почти всяка година – особено през първите месеци след завършване на някой випуск, когато много младежи се сблъскват за първи път с пазара на труда.

Проблемът обаче придоби леко сюрреалистичен оттенък след публикуването на социологическо проучване на JTN и Bulgaria Wants You през юни. Според данните в него желаното средно възнаграждение една година след започване на работа на хората от най-младата възрастова група в България е 4300 лв. след данъци. Степента на разминаването в очакванията и реалността е фрапираща – това е с около 30 лв. повече от минималната нетна заплата в Люксембург, страната с най-високо стартово заплащане в Европа. България, от друга страна, от години без конкуренция заема последното място в тази класация за ЕС.

Поколенчески разлики

Gen Z кандидатите за работа са малко по-различни и това не е само българска особеност. Проблемът със завишените очаквания за заплащане например е посочен от 800 мениджъри в САЩ като втората най-честа причина да се откажат от млад кандидат за работа. Данните са от проучване на Intelligent от края на 2023 г.

Някои казват, че Gen Z са прекалено асоциални, придирчиви и дори мързеливи. Всъщност става въпрос за различен светоглед. Много от представителите на поколението предпочитат да не са служители, а предприемачи (половината в анкетата на JTN). В проучване на Евробарометър от преди година и половина България се открои с най-високия процент в ЕС млади хора, които заявяват, че са започнали свой бизнес или предприемат стъпки, за да се случи (общо 37%). Още 53 на сто са изказали принципно желание да направят това. В този смисъл много от младите не очакват да бъдат наети на всяка цена и могат да си позволят да бъдат по-смели в претенциите си.

Друга, вече наша национално-специфична особеност за актуалното поколение, е значителният брой завършващи в чужбина. Те са „апетитна хапка“, признава HR директор, не само заради потенциално по-сериозната им подготовка в университета. По-търсени са опитът им в интернационална среда, тяхната гъвкавост и вече развити умения да се адаптират. Такива кандидати имат една идея по-високи финансови очаквания спрямо връстниците си с дипломи от местни университети, признават от различни браншове. Защото са направили инвестиция, която искат да си възвърнат, и защото имат повече самочувствие от по-широкия хоризонт – някои от тях могат да бъдат участници и в пазара на труда извън страната.

Пазарът се саморегулира

Има няколко естествени фактора, които на теория биха били благотворни върху позицията на младите кандидати за работа днес в опита им да договорят по-изгодни условия. Първият от тях е намаляващата работна сила. Хората, родени във втората половина на 90-те години, са едно от най-малобройните поколения в съвременната история на България. Отворените граници и безпрецедентните глобални възможности означават, че и далеч не всички от тях се вливат в работната сила на страната. Голяма част от останалите вече са активни, така че конкуренцията е малка. По актуални данни на Евростат младите (15–29-годишни) българи, които не работят, не учат и не се обучават за нещо, са намалели до най-ниското ниво от малко под 14%, след като преди 10 години бяха 26%. Като цяло регистрираните безработни в България също са малко на брой – около 150 000, като в масовия случай става въпрос за трайно безработни с липса на умения, изисквани от пазара.

Този недостиг създава проблеми на работодателите със стажовете, ни се оплакаха от една от най-големите аутсорсинг компании в страната. Дори при много добро предложение за платен стаж младите могат да изберат директно да започнат нова работа на друго място.

Всичко това обаче въобще не означава, че дори в сегашната ситуация неопитните младежи получават винаги каквото искат. 38% от участвалите в анкетата на Intelligent например посочват, че избягват да назначават наскоро завършили образованието си служители и дори биха платили повече или биха се съгласили на допълнителни придобивки, включително отдалечена работа, за да наемат вместо това по-възрастен човек.

Българските компании, с които говорих, пък твърдят, че имат ясни правила и параметри за наемане по позиции и не правят изключения извън рамките на минимални суми в рамките на 100 лв. Няма и причина да го правят, защото всъщност търсенето на хора на пазара в момента спада. Кандидатите вече не са основен двигател на пазара. На един от най-големите сайтове за работа публикуваните свободни позиции за последните месеци са с хиляди по-малко от тези през съответния период на 2023 г. и още по-малко от пролетта на 2022 г. Най-видимият срив е в ИТ и аутосорсинг сектора, но има и намаляване на търсенето в производството. Причините са комплексни, но липсата на работна ръка също е сред тях – компаниите ограничават инвестициите и проектите си.

И още причини

Защо тогава ни се струва, че по-неопитни и необразовани служители получават по-добри заплати? Вероятно съществува и субективен фактор. След доста години на сравнителна стабилност инфлацията в България и Европа в комбинация с вече споменатата липса на работна ръка кара заплатите да нарастват със скокове – на практика с едни от най-бързите темпове на континента. Навлизащите на пазара на труда тази година младежи по естествен начин ще вземат доста повече от това, което много от нас може би са свикнали, дори и без да го поискат. Ръстът на средната работна заплата в страната е почти 30% за последните две години по статистика, а за последните 6 години всъщност се е удвоила. Минималното заплащане остава стабилен процент от средното. За следващата година се очаква тенденцията да не се забави особено. Така на някой малко по-опитен колега може да му се струва, че стартовите заплати са много по-различни от тези по „негово“ време, дори това да е било само преди няколко години. Покупателната способност обаче е нещо различно.

Това обаче не значи, че не съществуват частни случаи, в които компании все пак се съгласяват да дадат несъразмерно спрямо практиката си възнаграждение – дори на нови служители без особен опит. Според браншовите експерти това е рядкост – в единични компании. Една от причините може да бъде моментен спешен недостиг на човешки ресурс за обезпечаване на текущ проект. Другата е нелоялни практики като описания случай в началото на статията. Във всички случаи подобен подход е голям риск за самата компания, коментира един от HR експертите, с които разговарях.

Има и трети сценарий, който причинява изкривяване на пазара. Той е свързан с вече критичната липса на техници и друг тип технически специалисти със средно образование, както и на обслужващ персонал. Така България се оказва държава, в която шофьор на автобус от градския транспорт може да взема по-голяма (държавна) заплата от университетски професор и дори декан в по-малък университет, а продавач или сервитьор – повече от журналист. Приоритетите на държавата и обществото вече са заплашени от липсата на хора.