Очаквано, посещението на Зеленски в България послужи като лакмус за това кой кой е в българската политика. Би ми се искало да кажа, че маските паднаха, но ще излъжа, ако твърдя, че публичните реакции предизвикаха у мен някаква изненада. Ако не друго, постоянството, арогантността, както и липсата на каквото и да е притеснение при разпространяването на послания, сякаш директно произведени от руската пропагандна машина от най-високо държавно до ниво трол в социалните мрежи, показват, че липсва каквото и да е усещане, че подобно поведение може да бъде санкционирано у нас. Доста тъжно заключение, като се има предвид, че тук става въпрос не само за битка за общественото мнение, а за целенасочено усилие, което бави, подкопава и препъва на всяка крачка възможността да се изгради истински капацитет на системата за отбрана, който да отговаря на адекватните предизвикателства пред българската национална сигурност. Досега в България отсъстваше смелият и откровен разказ пред избирателите защо България трябва да бъде „от светлата страна на историята“. Беше демонстрирано „приемливо“ поведение, стъпило здраво върху „хитростта“ на Бай Ганьо, зловреден, но някак симпатичен по нашите ширини образ. �...