Недостигът на таланти е тема, с която свикнахме дотолкова, че често пропускаме в новинарския поток. В същото време много компании с профили в DEV.BG Job Board споделят, че IT експерти има, но са нужни постоянни усилия от страна на бизнеса да изгражда нови. И той ги изгражда не от 2009-а, когато светът последно изживя най-ниския дефицит на таланти, но дълго преди това — още една причина секторът да се окаже по-подготвен за предстоящите икономически кризи.

Корпоративните ковачници на IT специалисти използват познати инструменти, които въпреки различните си имена и формати се организират с една-единствена цел – да прераснат в сигурна и перспективна работа. И тъй като са далечен роднина на чиракуването, обученията представляват решаване на практически задачи под зоркото око на опитни инженери и ментори, а в края им обучаемите държат в ръцете си конкретен, търсен и приложим занаят.

Несъмнено стажовете са формата на обучение с най-дълги традиции, а възможността да се придобият практически IT умения често започва от училищната скамейка. Пресен пример за това е холандската компания Strypes, която в началото на годината подписа споразумение за сътрудничество с варненската математическа гимназия, за да предложи стажантска програма на бъдещите програмисти и да подпомага учениците, избрали да се развиват в областта на AI.

На студентите от I и II курс IT компаниите предлагат стажове със средна продължителност от три месеца. Задължителните изисквания към тях включват базови познания по програмиране и средно ниво на владеене на английски език, като кандидатите преминават процес на селекция на база успешно решен казус. Някои стажове се провеждат онлайн, за да дадат възможност на млади професионалисти от цялата страна да се включат в тях. Други целят да привлекат студенти от недостатъчно представени групи в индустрията като програмата UberSTAR. Тя се провежда за първи път в страната и приветства „жени и други недостатъчно представени полови идентичности; хора с африкански и близкоизточен произход; хора с увреждания и ветерани“. Трети провеждат стажовете си за по-младите студенти не веднъж, а два пъти годишно. Пример е глобалната програма RISE на автогиганта Visteon, която през 2023 г. има две стартови дати за начинаещи инженери.

Критериите за студентите от последен курс „Компютърни науки“, „Софтуерно инженерство“ и близки до тях логично са по-високи: добри общи технически познания и меки умения, аналитично мислене, което се тества по време на входящ изпит, и C1 ниво на английски език. Стажът също трае до три месеца и включва както специализирани обучения, така и активно участие в реални проекти на работодателя. Много IT компании реализират тези стажантски програми съвместно с висши учебни заведения, като например българската TechnoLogica, която предлага стажове от 1993 г., а през 2005 г. ги надгражда съвместно с ФМИ на Софийския университет. Има и случаи, при които допуснатите участници стават служители на постоянен трудов договор още от първия ден като програмата SPACE на Hitachi Solutions, при която след тримесечно обучение стажантите започват работа по реален проект за международен клиент на компанията.

Все по-често в DEV.BG Job Board се появяват анонси и за едногодишни програми и IT академии. Предвид по-дългата им продължителност те изискват от кандидатите не само технически познания и отличен академичен успех, но и зрялост да са сигурни в кое направление от сектора ще се развиват, като например дигитално банкиране в рамките на едногодишната програма Fibank High Tech Pro, в която младите таланти подписват трудов договор от първия ден, следват индивидуално обучение и получават бонуси при успешно преминаване на отделните му етапи. Инициативата на fintech доставчика Paysafe е подобна. Тя предлага на завършващи или току-що завършили студенти да се обучат в три бизнес направления в рамките на една година, за да изберат областта, в която ще се чувстват най-комфортно, след като приключат програмата.

IT академиите също включват обучителни модули и практическа работа, но обикновено се провеждат в определен период всяка година. Софтуерната компания Kodar например реализира своята академия с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Броят на участниците в нея е между 10–15 стажанти, като всеки се обучава по предварително създаден учебен план и работи в реални екипи, а шест месеца след началото на академията подписва постоянен трудов договор. Тази година се родиха много нови академии, сред които REWE digital Academy, SAP академията на А1 и първата DevOps академия на PokerStars. Току-що приключи и 11-ото издание на академията за млади програмисти Talent Boost на VMware, като до момента през нея са преминали над 190 души, от които близо 70% са продължили като стажанти в компанията, а след това – като част от инженерния ѝ екип.

За хората, които нямат технически опит, но искат да направят кариерен завой на 180 градуса, секторът също има решения и едно от най-разпознаваемите е академията Jump2IT. Тя се провежда за пета поредна година, финансира се от Accenture и ITCE и се реализира в сътрудничество с неправителствената организация SkillsAssembly. Курсистите преминават обучение за базови умения в областта на софтуерното тестване, облачните технологии, дигиталния бизнес и др., като заплащат само сертификационния изпит и административна такса. Единственото условие към тях е да имат добри познания по английски език и, разбира се, висока мотивация да развият нови умения.

Тренировъчните лагери, познати като bootcamps, са друг популярен формат за придобиване на техническо ноу-хау. Те представляват по-кратки, но интензивни обучителни програми, които задълбочават вече придобити знания в различни области, поради което са подходящи за разработчици с опит. Обикновено са безплатни, а основната им цел е да привлекат специалисти на постоянна работа в компанията, която ги организира. Например по време на обучението в Advanced Software Engineering Bootcamp на Trading212 курсистите работят по копие на основния продукт на компанията и решават реални проблеми; лагерът RISE на Nemetschek подготвя студенти и IT ентусиасти да станат младши програмисти, а Evolution организира онлайн лагер по софтуерния език Scala, като целта е да обучи и задържи експерти с това нишово умение.

Друг инструмент, който се използва със същата цел, са майсторските класове за студенти, на които майсторите в индустрията ги запознават със специфични технологични тънкости. Често предлагат възможност за работа с екипите на съответните IT компании и се провеждат съвместно с висши учебни заведения, а други обикалят страната като инициативата за специалисти в начално и средно ниво Connect.IT на Endava, която миналата година посети Пловдив, Русе и Варна.

Един сравнително нов за пазара ни формат, който започна да се прокрадва в DEV.BG Job Board, са т.нар. HPEL (high potential entry level) програми. Те са насочени към млади таланти с висок потенциал, които имат минимален опит в IT сектора, но са развили други ценни умения и качества, подходящи за хибридни роли. Американската компания PROS развива такава програма от три години, за да „отгледа“ местни консултанти, съчетаващи силни технически и презентационни умения, а целта е всички участници да останат в организацията, ако я усетят като своя по време на интензивното обучение.

Въпреки високата инфлация, бюджетните намаления и съкращенията в IT сектора гладът за квалифицирани технологични специалисти не стихва, защото реалният свят не спира да се качва в „облака“. Ето защо компаниите в България ще продължат да използват стари, но златни практики да предават занаята на следващите поколения, докато чиракът не надмине своя учител.