Вълнуващи премиери и запомнящи се театрални вечери бележат началото на новия творчески сезон на българската сцена.

Предизвикалият бурни реакции и много шум спектакъл на Джон Малкович „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, „Медея“ на Деклан Донелан, „Дух“ на Държавна опера – Варна, началото на празничния 80-и сезон на Младежкия театър „Николай Бинев“ са част от акцентите.

След „В самотата на памуковите полета“ Джон Малкович се завърна пред българската публика като режисьор на антивоенната пиеса „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Със сигурност това ще е най-запомнящата се премиера в съвременната ни театрална история, преди дори още да бъде видяна. Появата ѝ беше белязана с протестна акция, възпрепятствала публиката да гледа представлението с аргумента, че пиесата на Шоу „представя българските войници като страхливи и недостойни, а българите като нечисти и диви“. Причина и повод за всичко това е изборът на Шоу да постави действието на своята, определяна от критиката като антивоенна и антиромантична комедия в малък в български град по време на Сръбско-българската война от 1885 г.

„Оръжията и човекът“, фотограф Стефан Здравески

„Интересувам се от това да правя добър театър и мисля, че „Оръжията и човекът“ е една много хубава пиеса. Харесвам пиесата, защото сатиризира идеализираната любов. Има силни твърдения за безсмислицата на войната“, разяснява световноизвестният актьор и режисьор.

„Оръжията и човекът“ на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ е лек и много смешен любовен фарс. Наивен фарс, в който любовта побеждава всички недоразумения, дори и класовите, и в който се подлага на анализ самото понятие „война“.

По структура пиесата напомня Шекспировите комедии, в които слугите и господарите им попадат в поредица от перипетии, в които зависят едни от други. В целия спектакъл няма нито ред, обиждащ българите.

„Ако не бях работил преди с български актьори, сигурно щях да бъде шокиран от огромното количество талант, което срещнах тук. Невероятно добре обучени са в това, което правят, и дават на един режисьор възможността да избира от голям диапазон от умения, които те притежават. Много са забавни, правят изключително провокативни избори и работата с тях е удоволствие“, коментира още Джон Малкович.

„Медея“

Световноизвестният театрален режисьор Деклан Донелан и сценографът Ник Ормерод също стъпват на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ със своята изключителна интерпретация на античната трагедия „Медея“ от Еврипид. Спектакълът впечатлява не само с блестяща актьорска игра и новаторски подход на екипа, но и с преживяването за публиката, която през цялото време е на сцената и е пряк участник в действието.

Преди повече от тридесет години Деклан Донелан и Ник Ормерод основават легендарната британска театрална компания Cheek by Jowl. Двамата създават над 50 спектакъла, представени на повече от 400 сцени по света, донесли им най-високо международно признание като наградите „Лорънс Оливие“, „Златен лъв“ от Венеция за цялостно творчество, „Станиславски“ за изключителен принос в развитието на световния театър, почетния Орден на Британската империя.

"Медея“, фотограф Стефан Здравески

По покана на Народния театър „Иван Вазов“ прочутият тандем поставя първия си спектакъл с актьори от трупата му. Специално за българската „Медея“ е поръчан нов превод на древногръцката трагедия, а това е първата постановка на Деклан Донелан и Ник Ормерод по тази пиеса.

„С Cheеk by Jowl гостувахме за първи път в България в края на 80-те години и още тогава бяхме поразени от жаждата за театър в страната ви. За нас работата по „Медея“ е невероятна възможност да изследваме трансгресивния шедьовър на Еврипид, който продължава да е все толкова шокиращ днес, колкото е бил и по време на първото си представяне в Атина преди повече от две хиляди години“, споделят Донелан и Ормерод.

Името на Медея се свързва с образа на крещящо чудовище убиец от Античността. Но Медея на първата ни сцена е реална жена, която се сблъсква с непосилно за нея изпитание. В ролята гледаме Радина Кърджилова – блестяща и завладяваща в актьорското си превъплъщение. Велислав Павлов е Язон. Заедно с тях в спектакъла участват Валентин Ганев, Асен Данков, Явор Вълканов, Стелиан Радев, Вяра Табакова, Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова, Надя Керанова и Ана Пападопулу.

„Дух“ на Държавна опера – Варна

Безусловна любов, предателство, убийство, измами и възмездие се преплитат в зрелищния мюзикъл „Дух“ на Държавна опера – Варна.

Спектакълът е базиран на хитовия филм от 1990-а с Деми Мур, Патрик Суейзи и Упи Голдбърг. Романтичният сюжет разказва за истинската любов, която е по-силна от смъртта, а спектакълът събира на една сцена впечатляващ екип от артисти. С присъщото си и неповторимо сценично присъствие Милица Гладнишка влиза в главната роля на медиума Ода Мей Браун. В ролята на Сам е финалистът от „Гласът на България“ Калоян Николов, а Лилия Илиева-Михайлова е неговата възлюбена Моли.

„Мюзикълът „Дух“ е изключително удоволствие и невероятен подарък в моя път в изкуството, защото от малка много обичам госпъла и тук имам възможност да се изявявам в този стил“ – споделя талантливата Милица Гладнишка. По отношение на предизвикателството да влезе в роля, изпълнявана от световно признатата комедийна актриса Упи Голдбърг, Гладнишка се шегува: „Не я имитирам, крада от нея“.

"Дух" - снимка: Държавна опера Варна 

„Нашата задача беше да бъдем максимално близо до филмовия оригинал, още повече че либретистите на мюзикъла Дейв Стюарт и Глен Балард са и сценаристи на филма. Мисля, че със сценографа и визуален артист Петко Танчев успяхме чрез средствата на театралните и съвременните аудиовизуални средства да пренесем действието в днешно време – тук и сега“, разказва режисьорът на спектакъла Сребрина Соколова.

Емблематичната песен Unchained melody, изпълнявана във филма от Righteous Brothers, заема централно място и в мюзикъла. Диригент е маестро Страцимир Павлов, който с лекота ни води през драматичните и спиритуалистичните сцени.

„Чарли в открито море“

В навечерието на своята 80-годишнина, която ще бъде отбелязана на 25 януари 2025 г., Младежкият театър „Николай Бинев“ предлага пребогат репертоар за всяка възраст. Доказателство за това са и 6-те силни премиерни заглавия в афиша на трупата – семейният спектакъл „Малкият принц“, постановка на Веселка Кирякова по една от най-великите и докосващи душата и ума книги на Антоан дьо Сент-Екзюпери, кукленото представление за деца „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ – интригуващ режисьорски дебют на актьора Йордан Тинков, най-новата съвременна комедия „Не забравяйте да се подпишете“ с Христо Гърбов, „Рожденият ден на Рупърт“ – моноспектакълът на Ангелина Славова, актриса, започнала професионалния си път именно в Младежки театър, непоставяната досега у нас пиеса на Захари Карабашлиев „Лисабон“, режисирана от Яна Титова, и „Чарли в открито море“ – спектакъл на проф. Пламен Марков, обединяващ две пиеси на един от най-влиятелните и разпознаваеми автори от Източна Европа Славомир Мрожек с участието на доайена на Младежкия театър Стефан Мавродиев.

Съдбата на трима много различни корабокрушенци, гладуващи на спасителен сал насред морето, е в основата на сюжета на „В открито море“. А историята на един офталмолог, двама чудати пациенти и един (не)съществуващ враг се разказва в една от първите пиеси на Мрожек – „Чарли“, писана през 1961 г.

"Чарли в открито море" - фотограф: Гергана Дамянова 

„Тук историите са реално драматични, защото става дума за сили, които мачкат и принуждават интелигентния човек, който иска да бъде морален и да води смислен живот, да отстъпва, да се променя. Но в един определен момент той става активно съучастващ и съпричастен към тези компромиси. И това според мен е много важно и актуално“, казва проф. Пламен Марков.

По думите му в крайна сметка, става дума за сатира: „Ако сатирата се занимава с недостатъците на обществото и на човека, тя непременно е и смешна, и страшна. В нея има и философия, има и политика, но никъде нямаме акценти. Нямаме намерение да правим някакви агитации, за да накажем лошите и да подчертаем колко ние сме добрите. Нямаме намерение да размахваме пръст, защото, както е казал Гогол: „Когато се погледнем в огледалото, трябва да попитаме на кого се смеем.“