Николай Божилов е творец с изключителна за българската мода кариера. Тя започва рано и с летящ старт, когато още като второкурсник в Националната художествена академия Божилов печели „Triumph Inspiration Award" в Лондон, а след това става и притежател на две статуетки „Златна игла“ от Академията за мода. С висок интелектуален заряд и рафинирано иновативно присъствие той се превръща бързо в знакова фигура за бранша и създава най-желаното в модата - собствен стил. Характерни за на него са въздушната лекота, прецизността и решимостта, с които улавя жаждата на сетивата за чиста и почти безплътна естетика.

Днес Божилов вече споделя опит в Художествената академията като преподавател, развива бранда си, а преди по-малко от година отвори в сърцето на София и първото споделено работно пространство за мода и дизайн Conets.

Разговаряме с дизайнера и концептуален артист Николай Божилов за самоидентификацията на артиста и еволюцията на процесите в модата.

Г-н Божилов, преживяхте ли „проклятието“ на ранния успех с наградата в Лондон през 2010-та?

Не бих казал. Знаех, че искам да се занимавам с моден дизайн от много малък, още в 6-7 клас и се записах в такава паралелка, готвех се и бях подготвен за това, което ми предстои. Когато спечелиш награда на толкова ранна възраст, тя отваря много врати, ускорява процеса.

Обикновено хората влизат в модата с идеята и заблудата, че това е много лесна професия, за удоволствие - излизаш, покланяш се накрая и всичко е чудесно, но когато преминеш през всички образователни етапи в нея, виждаш колко е широкообхватна. Тя може да бъде бизнес, може да бъде изкуство. Тя е феномен, който има властта да контролира, да е всевластна. Аз винаги съм имал интерес към приложните изкуства, към дрехите, материите, към това да създаваш авторски неща, работил съм с ръцете си- семейството ми забеляза това и ме насърчаваше много.

Различават ли се студентите и курсистите днес от предходните поколения?

Не бих казал. В по-голямата част от тях виждам хора, които дават всичко от себе си, стоят денонощно в ателиетата, шият, рисуват, знаят за какво работят и как да се развиват и други, които са с по-ниска мотивация…

Тоест, разликите са индивидуални, а не поколенчески?

Така смятам. С нюанса, че има известна разлика в Gen Z - за тях е малко по-трудно да си представят нещата триизмерно, защото възприемат по-голяма част от информацията само от екран, плоскостно и работим върху това да изграждат  триизмерно по-лесно, но пък имат други развити качества и е много интересно до какви етапи в дизайна ще достигнат.

Как се промени модата - какво наблюдаваме в момента?

Модата премина през различни състояния до 2000 година, която едновременно обобщи и разклати всичко в нея. Обикновено в началото на всеки нов век наблюдаваме рециклиране на всичките декади от изминалия. Настават еклектика и хаос. В началото на века попкултурата беше повсеместна, а това е време за силна гравитация на вкуса - колкото мнения, толкова вкусове. Много е трудно да се наложат еталони, етикети, стандарти, да се рамкират конкретни модни тенденции, но все пак и това се случва - това е маркетинг инструмент на модата. После към 2010 видяхме едно изчистване - навлязоха минималистичните дизайни и базисния гардероб. След това станахме свидетели и на много, много натрупване в посока максимализъм - в овърсайз силуети, облекла, продукти. Модата се трансформира и това е най-хубавото - в крайна сметка винаги имаме нови идеи, нещо, което да е ново.

Как формирахте характерния си стил в този процес?

Бих описал дизайните си като по-концептуални. За мен дизайнът е на първо място, а посоката е функционална дреха, лишена от ненужни детайли. Предпочитам да структурирам идеите си и да намирам най-правилните изразни средства, които да са по-минималистични. Да работя със силуети, които по-скоро подчертават женската фигура, отколкото я натоварват с различни форми. Като цяло- концептуален, минималистичен и графичен.

Къде е центърът на модата, която правите днес – в техниката, пърформанса, посланието или културните препратки?

Със сигурност компилацията от всички тези неща са формула за успешен дизайн. Смятам, че всеки артист трябва да има послание и да не е самоцелен, особено когато говорим за мода, която е социокултурен феномен, намира се на много места едновременно. Смятам, че задължително човек трябва да има позиция.

В колекциите си изследвам любопитни за мен теми, така че да успея да ги пресъздам и те да достигнат до повече хора. Знаете, интересувам се от наука - биология, химия, математика, астрономия.

Тук е мястото да споменем модните ви проекти, посветени на научни пробиви и открития „DNA 2011“, „Formula 2013“, „Symbiosis 2014“, „Black space 2016“, „Cosmos 2018“, „Random 2019“, „Spirit 2020“, концептуалната изложба „Пропорция на звука”…

Да, откривам вдъхновение в тях, претворявам го и под някаква форма те достигат до публика и клиенти.

Обратима ли е жаждата за свръхконсумация в индустрията?

Живеем във време, в което ресурсите стават много ценни. Тече наистина глобална модна тенденция и устрем в посока устойчивост. Допреди няколко години не знаехме дали в действителност ще се случи и ще работим по този начин, но устойчивостта вече е една от фундаменталните опорни точки. Устойчивият дизайн задължително ще се запази като макротенденция в следващите поне 20 години. Законодателството в Европа върви в тази посока- отпускат се изключително много проекти и бюджети за устойчиви брандове.

И когато говорим за устойчивост, нека разясним, че това не е само изработката на дрехата от естествени материали. Има много други принципи на устойчивост - да се използват материали, доставени по устойчив път, да могат да се рециклират, или да са използваеми с променена цел, дизайнът да е с нулев отпадък, той също да може да се рециклира или да има друго приложение и т.н.

Устойчивост е най-вече и функционалността на дрехата. За мен е особено важно моите дрехи да имат различен живот - да могат да бъдат носени по няколко начина, да бъдат комбинируеми, да имаш комфорта да избираш дали искаш свободен или пък тесен силует, да бъдат носени през различни сезони. Това за мен е също принцип в дизайна. И когато погледна свои колекции от преди 10-15 години, дори от самото начало, честно казано, виждам, че съм успял. Клиенти ми казват, че не се разделят с дрехите ми, остават в гардеробите им, защото така или иначе имат един безвременен дизайн и надявам се, успявам да усещам и улавям една приятна неутралност в морето, в което се бълват колекции след колекции, след колекции.

Но ще се превърне ли устойчивата мода в култура?

Да, бързите брандове нанесоха много щети на модния свят. Първо със смилането на идеите и с легалната кражба на дизайни. Второ, консуматорите бяха зажаднели за такъв тип облекла, защото имаше липса на добре разработени дрехи на достъпни цени и клиентите логично се отправиха към тях. Но вече се вижда промяна в нагласите и усещането на хората, защото виждат, че могат да си купят дреха на цената на един обяд или закуска, но тя и издържа точно толкова. Трето, модната индустрия е голям замърсител. И тук в Европа, проблемът в цялост не е толкова забележим, но ако видите зарити от боклуци морски брегове на други континенти…Това е фундаментална тема.

Как виждате бъдещето на модата в едно по-високо технологично общество?

Ще имаме възможност за по-голяма персонификация на дизайните към човешкото тяло. Ще имаме технологии да работим с индивидуални размери, защо не и вградена в материите технология. Много ми е любопитно всеки път, когато ходя на изложения за платове. Достигнали сме до изключително висока точка на развитие. Вече имаме толкова много алтернативни материали – с висока въздухопроводимост, влагоустойчивост, водоустойчивост, ветроустойчивост, дишащи материи. Материи, които се променят при удар и триене, които променят цветовете си, които се самоароматизират при търкане. Това са неща, които са вече налични и се случват. Въпросът е да стигнат до нас. Очакваме комерсиализация.

За мен бъдещето би било много по-приятно, защото в него виждам нови инструменти за собствената си философия - дрехата да служи на тялото и то да се намира в комфортна ситуация. Второ, чрез дизайн, форма и силует ще можем да избираме как ние искаме да изглеждаме и да бъдем наистина индивидуалисти, които изразяват себе си по този начин.

Наистина, живеем във време, в което модните тенденции ще станат все по-малки и малки, според мен. Най-важното, което в момента се търси, към което човекът се насочва е да развива себе си и следователно начинът, по който изглежда. Така че от някаква гледна точка вървим към един век на индивидуализъм и това е процес, свързан с глобализацията.

Но обявиха края на глобализацията. Не си ли отива тя?

Не.

Ще спаси ли индивидуализмът твореца в центъра на целия процес?

Абсолютно, да. Винаги има нови идеи.        

Каква е идеята ви за пространството Conets?

Conets създадохме заедно с моята партньорка Кристина Атанасова, с която развиваме школа по моден дизайн от вече 7-8 години, защото искахме да минем на следващия етап – коуъркинг пространство за модни дизайнери с хубава атмосфера, в която има професионални машини, плотове за рязане, торсове.

Пространството скоро ще се разрасне, организираме колаборации, представяния, ревюта, снимки. Идеята е да миксираме различни изкуства- мода, музика, видеоклипове. Моята лична мисия е това място да се превърне в притегателен център за различни творци и артистични събития за широката публика.

Модата е социална дейност и работата в екип и то интердисциплинарен е задължителна. Не можем да сме само артисти, които седят пред платното в ателието си и интровертно да се изливаме върху картината.

Как развивате лейбъла си на пазара и на какво държите при неговото позициониране?

Основното и най-важното за мен, когато представям лейбъла си на различни форуми е да създам кохезивна колекция, която да интерпретира тема. Всяка една нова моя концепция трябва да е различна, нова страница, но част от моето ДНК. Имам покана за Балканска седмица на модата в Чикаго и се надявам да достигна и до тази част на света. Продавам предимно онлайн като повечето ми клиенти са от Европа и Азия, по-малко от САЩ и рядко Австралия, може би заради скъпия транспорт. Клиентите ми от България са около 40% от общия брой, но с тях успявам да комуникирам по-различен начин - персонално, което е чудесно.

Как звучи оптимистичния Ви сценарий за бъдещето- ще си възвърнем ли вкусът към елегантността и красотата?

Надявам се никога няма да си отиде усета за елегантност и вкус, той може да бъде постигнат с всякакви изразни средства, включително от стрийт културата и спортното облекло. Неприятното е, когато не познаваме тези средства и в този уж еклектичен микс, който искаме да постигнем резултатът е безвкусица.

Какви са препоръките Ви към хората, които избират деловия стил?

Да разчитат на добър силует. Могат да продължат да разчитат на класически форми, но препоръката ми е винаги да търсят и индивидуалността във визията. Тя може да бъде постигната чрез избора на цветове, на акцент или на аксесоар. Във формалния дрескод няма нищо лошо, той все пак поставя нашето общество в специфична структура, изразява отношение, уважение към ситуацията и хората, с които се срещаме. Винаги имаме избора да изберем визията си според ситуацията.