Последната ви книга „За неизбежната случайност“ предизвика голям и искрен интерес. Кой нерв жегна в читателя у нас? Може би причината е, че някои текстове са снимки, но други са огледало. Знам ли… Не мога да ви кажа точно, защото никога не си поставям предварително цел да жегна нечий нерв, когато пиша. Нямам някаква „стратегия за аудиторията“, дори сега, като го казвам, ми става смешно. Аз просто имам разни неща в главата си и търся своя начин да ги накарам да излязат оттам. Понякога имам нещо за казване и го казвам. Сега се радвам, че хората откликват, че имам толкова много читатели. Това ме прави щастлив. Още повече че книгата не беше лесна, завърших я далеч от България. Излезе, докато не бях тук. Текстовете вътре са много разнолики и прекарах много време в търсене на средство, с което да ги обединя. Ако съм направил нещо интересно и вълнуващо, значи съм си свършил работата. Кога светът стана черно-бял? Какво е вашето обяснение за множеството червени линии, които се появиха сред хората, за радикализацията по всеки значим и незначителен въпрос? Нямам нищо против хората да спорят и да не са съгласни, това е здравословно и би трябвало да присъства в една демократична среда по условие. Проблем...