Г-н Мудов, разбираем ли е актът на съвременното изкуство за българската публика или той остава територия за тесен кръг „посветени“? Защо? Не бих сложил цялото българско съвременно изкуство под общ знаменател, нито публиката. Добрите работи почти винаги са разбираеми. От друга страна когато не разбираш нещо, питаш. Ние не питаме, ако не го разбираме, значи е тъпо. Кой е по-големият длъжник у нас - артистите на обществото или обратното? Въобще приемате ли, че някой е длъжник другиму? Не обичам да се оплаквам. Какво липсва най-много на артистичната сцена у нас – публика, средства, друго? Институции, лоби, колекционери, колекции, куратори, критика, пространства над 100 м². Как можем да култивираме необходимост от съвременно изкуство и защо ни е необходима подобна сетивност? Защото е различен поглед върху случващото се около нас. Не само задава въпроси, но дава идеи. Кара ни да мислим по необичаен начин. Какъв човек сте Вие, г-н Мудов? Ваш познат Ви описва като спокоен човек, а аз винаги мисля артиста като човек на безпокойството? Не съм спокоен, но обичам лекотата. Предпочитам да слушам, вместо да говоря. Може би нашият познат е имал предвид мързелив. Какво Ви ядосва? Зависи в...