Пускането на ChatGPT онлайн от OpenAI в края на 2022 г. беше началото на глобалната AI революция. Това изречение е абсолютно клише, но е 100% вярно. Развитието на генеративен изкуствен интелект (AI) през последните години може да се окаже един от най-трансформиращите технологични пробиви в историята на човечеството. Той беше „шок в системата“ за почти всяка област на човешка дейност. В следващите редове ще поговорим за ефекта на генеративния AI върху областта с най-голямо влияние върху бъдещето на човечеството – образованието.

С появата на AI чатботовете учители и ученици се озоваха в непозната ситуация. Изведнъж се появи нова, непредсказуема сила, която може да пише есета, да решава математически задачи и почти мигновено да обяснява сложни идеи. Вероятно най-изпращаното съобщение в месеците след ноември 2022 г. е било “ChatGPT току-що ми изкара писмения изпит“. Как се преподава, изпитва и учи при това положение?

Първата реакция, разбираемо, беше паника. Образователните институции се опитаха да блокират чатботовете в своите мрежи. Университетите започнаха трескаво да пренаписват етичните си кодекси. Преподавателите изразяваха опасения, че учениците изцяло ще „делегират“ мисленето си на машини. Както драматично се изрази наскоро The Guardian в една своя статия – широкото използване на изкуствен интелект може да „доведе до смъртта на критичното мислене“ сред учениците.

Някои дори обявиха края на истинското обучение. От този момент нататък обаче дискусията претърпя много бързо развитие. Преподавателите и като цяло – образователните институции, осъзнаха, че AI е тук, за да остане, и забраната му би била толкова безсмислена, колкото забраната на интернет. Започна нова конструктивна дискусия – как училищата могат да използват тази технология, за да подобрят обучението?

От съпротива към революция

През 2023 г. учителите по света постепенно започнаха да преминават от страх към разузнаване. Вместо да възприемат ChatGPT единствено като заплаха, много преподаватели започнаха активно да търсят начини да интегрират AI във всекидневната си работа по структуриран и практичен начин. Например учителите филолози започнаха да използват ChatGPT, за да генерират задачи за писане, съобразени с индивидуалните нива на учениците. Учителите по история поискаха от него да пише примерни есета, които учениците да обсъждат, за да усъвършенстват критичното си мислене. Учителите по математика впрегнаха AI, за да разработят упражнения, в които чатботът предлага съвети за решаване стъпка по стъпка вместо окончателни отговори. Чатботовете започнаха да помагат на учителите и „зад кулисите“: за генериране на планове на уроци; идеи за творчески задачи; диференцирани учебни материали за класове със смесени способности и т.н. Накратко – AI започна да се превръща в гъвкав образователен асистент, който не замества преценката на учителя, но облекчава рутинните задачи и разширява начините на преподаване. Всички споменати примери са само капка в морето иновативни начини за използване на AI, изобретявани всекидневно от преподаватели и образователни институции. Този процес на адаптиране увеличи интереса на компаниите за генеративен изкуствен интелект към образованието и инвестициите им в тази област.

През май 2024 г. OpenAI обяви ChatGPT Edu – специална образователна версия на своя флагмански продукт, създадена за нуждите на образователните институции. Тогава компанията обяви: „Създадохме ChatGPT Edu, защото видяхме успеха на университети като Оксфордския университет, Wharton School към Университета в Пенсилвания, Тексаския университет в Остин, Щатския университет на Аризона и Колумбийския университет в Ню Йорк с ChatGPT Enterprise (версията на чатбота за големи организации).

Преди време базираната в Сан Франциско компания Anthropic представи своя отговор – Claude for Education. Образователната версия на чатбота Claude е ориентирана към исканията на учителите за силни и надеждни AI инструменти за обучение.

В голямата схема на нещата генеративният AI започна да превръща в реалност една отдавнашна мечта в образованието – персонализираното обучение. Образователните платформи, базирани на AI, могат да адаптират уроците към нивото и темпото на всеки ученик, да попълват пропуските в знанията в реално време и да препоръчват допълнителни упражнения, когато е необходимо.

Нещо повече, изкуственият интелект може да допринесе за борбата с неравния достъп до образование. В мащабен доклад на UNESCO (2024/2025 UNESCO Global Education Monitoring Report) се подчертава, че изкуственият интелект прави образованието по-приобщаващо, като намалява бариерите пред учениците с увреждания, за тези, за които езикът на преподаване не е майчин, и за тези, които живеят в отдалечени райони.

В същото време UNESCO предупреждава, че без внимателни политики и инвестиции AI може да задълбочи съществуващите неравенства в образованието, вместо да ги намали. Докато учениците в по-богатите региони имат достъп до мощни AI средства за обучение и персонализирани ресурси, други рискуват да изостанат още повече.

AI инструментите за обучение са широко разпространени в образованието в страните с високи доходи. Според AIPRM (компания за пазарни проучвания и анализи в областта на AI) около 44% от децата в тези страни активно използват AI инструменти за работа в училище (AIPRM, юли 2024 г.). В същото време доклад на ООН от януари 2025 г. посочва, че повече от две трети от учениците в средните училища в страните с високи доходи използват генеративни инструменти на AI в обучението си.

Предефиниране на ролите: Ученици, учители и изкуствен интелект

С навлизането на изкуствения интелект в образованието ролите на учениците и учителите се променят. Учениците вече не са просто пасивни получатели на факти, които да възпроизвеждат срещу оценка. Вместо това те са насърчавани да вземат по-активна роля в собственото си обучение, като използват AI, за да изследват, да задават въпроси и да създават. Сам Олтман, главният изпълнителен директор на OpenAI, призовава учениците да променят фокуса си: вместо да усвояват традиционните умения за (например) кодиране, да се научат как да работят заедно с AI – да го направляват, да му задават въпроси и да прилагат резултатите му по творчески начин. Наблюденията показват, че и без специално обучение те търсят, използват и се справят интуитивно с тази задача.

За учителите преходът е по-тежък. Тяхната роля се променя от изнасяне на лекции към това да учат учениците си на критично мислене и как да работят и да учат продуктивно с AI. Тяхна ключова роля остава менторството на учениците в умения, които машините не могат да възпроизведат – като творчество, решаване на проблеми и етично мислене.

Естествено, тази промяна поставя нови изисквания към преподавателите. Експертите предупреждават, че без сериозни инвестиции в професионално развитие много преподаватели рискуват да изостанат, докато внедряването на AI в училищата се ускорява. Национално представително (за САЩ) проучване на EdWeek (EdWeek, април, 2025 г.), проведено през есента на 2024 г., установи, че 43% от учителите са преминали поне едно обучение за използване на AI в класната стая. Това означава, че дори в развита страна като САЩ над половината от учителите не са преминали през никакво специализирано обучение.

Когато става дума за образование, естествено става дума и за бъдещо кариерно развитие, и за пазара на труда. Наскоро (NBC, The Tonight Show, февруари 2025 г.) Бил Гейтс прогнозира, че AI ще автоматизира повечето човешки дейности още през следващото десетилетие. Това включва и много „офисни“ професии, които доскоро изглеждаха недосегаеми от автоматизация, включително тези на учителите и лекарите. Трябва да добавим, че Гейтс е известен с уменията си да предсказва точно бъдещи развития години преди да се появят видими предпоставки за тях.

Възможности и рискове

Разбира се, нарастващата роля на изкуствения интелект в образованието е свързана както с рискове, така и с възможности. Един от най-належащите проблеми са академичните измами. Плагиатството с помощта от AI става все по-трудно откриваемо, а смесването на човешки и машинен принос в един текст става все по-сложно, а оттам и трудно за „разплитане“. Както посочва вече цитираната статия на The Guardian, истинската опасност не е само в копирането – тя е в ерозирането на уменията за самостоятелно мислене.

Но може би е добре всички за миг да спрем и да се успокоим. В крайна сметка AI може значително да помогнe в образованието. Той обаче със сигурност не може да замени креативността, емпатията и задълбочения опит на учителите от вида Homo sapiens.

Какво следва: Интелигентни агенти и учене през целия живот

В бъдеще ролята на AI в образованието ще продължи да се задълбочава. Компании като Kira Learning разработват агенти с изкуствен интелект, които биха могли автономно да подпомагат учениците чрез персонализирани учебни програми, кариерни съвети и уроци. Kira е стартъп от Силициевата долина, фокусиран върху използването на изкуствен интелект за обучение в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика). За разлика от чатботовете, с които сме свикнали, тези „умни“ агенти могат активно да наблюдават напредъка, да предвиждат нуждите от обучение и да предлагат персонализирани насоки с течение на времето.

Генералната посока, която се очертава, е образованието да се превърне в пътешествие през целия живот с подкрепата на лични AI наставници. Учениците няма да учат само за училище или за първа работа – те ще се занимават с непрекъснато преквалифициране, като техните AI асистенти ще се развиват заедно с тях.

При всички случаи е важно да помним, че – както подчертава Сам Алтман (март 2025 г., Business Insider) – AI не трябва да бъде разглеждан като заместител на човешката амбиция и любопитство, а като инструмент за тяхното засилване. В крайна сметка бъдещето на образованието (а и не само) ще принадлежи на тези, които могат да мислят критично, да се адаптират без страх и да си партнират с машините, вместо да им се подчиняват.