Светът ще остане несигурно място и през следващата година. По тази причина всякакви прогнози трябва да бъдат правени с повече от обичайната умереност. Все пак нашият основен сценарий предполага ограничаване на ескалацията на военните конфликти, запазване на тенденцията за намаляване на инфлацията и перспективи за умерен икономически растеж в ЕС и България. За съжаление, геополитическите рискове са значителни и основният ми съвет към всеки бизнес е да бъде гъвкав и готов да се адаптира към бързо променящите се обстоятелства.

ОББ вижда следните три възможни макроикономически сценария за влизане в следващата година: 

Оптимистичен сценарий 

Военните конфликти в Украйна и Близкия изток постепенно затихват вследствие на балансирани политически компромиси. Военният и политическият риск намаляват, създавайки база за развитие на икономиката, търговията и пътуванията. Тенденцията за забавяне на общата инфлация се прехвърля към базисната инфлация, която също ускорено се забавя. В отговор на тези положителни процеси големите централни банки постепенно разхлабват паричната си политика още към второто тримесечие на 2024 г. Глобалната и европейската икономика реагират на паричната политика с ускоряване на икономическия растеж при запазване на стабилността. Зеленият преход в Европейския съюз намира още по-солидна политическа подкрепа, като се ускорява и се задълбочава. Фондовете, предвидени за него, активно се усвояват от страните членки, които успешно продължават със зеленото преструктуриране на своите икономики. Енергийните доставки са стабилни и въпреки нарастващото търсене цените не реагират спекулативно, а балансирано отразяват промените в глобалното търсене и предлагане. Цените на недвижимите имоти продължават бавно да спадат, без това да води до финансови и икономически сътресения. Като цяло светът става по-стабилен и предвидим. В тази среда въпреки различията в управляващата коалиция в България реформите се ускоряват – в съдебната система, енергетиката, образованието, изграждането на пътна инфраструктура и т.н., като за целта значително се подобрява усвояването на европейски средства. Положителното развитие в страната води до по-висок растеж на БВП от 3.7%, съпровождан от намаляваща инфлация до 2.4%.                   

Песимистичен сценарий 

Военните конфликти се задълбочават и въпреки че не ескалират до глобални, разширяват своя обхват. Вероятността за терористични атаки нараства, вследствие на което се наблюдават процес на нестабилност и частично затваряне на икономики. Поскъпват енергията, суровините и храните. Растежът на инфлацията се ускорява, а вероятността от допълнително монетарно затягане се увеличава. Значимо влошаване в настроенията на потребителите и производителите води до отрицателен растеж на реалния БВП в комбинация с висока инфлация (т.е. стагфлация). При значително задълбочаване на тези процеси са възможни „обръщане на политиката“ и преминаване към големи държавни разходи и „стратегическа автономия“ с цел смекчаване на срива на реалния БВП. Това би помогнало стагфлационният спад да бъде преодолян до частично стабилизиране на икономиката въз основа на значителни държавни разходи. Разширява се „клаузата за освобождаване“, свързана с правилата за фискален бюджет на ЕС. Неблагоприятното развитие на средата води до изостряне на вътрешните противоречия не само в Съюза, но и в страната. От друга страна, тази ситуация консолидира правителството. Възможният резултат при този сценарий е свиване на реалния БВП с –0.5% при растеж на инфлацията до около 7.0%.  

Основен сценарий 

Военните конфликти продължават, но географски ограничени и без пряка военна конфронтация с НАТО. Евентуален резултат: „замразени конфликти“ и продължаващо разделяне на глобалната икономика между Запада и авторитарния блок (Русия, Иран и Китай). Световната икономика не само се възстановява от ударите на пандемията, военните конфликти и високата инфлация, но и бавно се ускорява въпреки смущенията, причинени от безпрецедентното затягане на глобалните парични условия. Тя се насочва към пълно възстановяване на предпандемичните темпове, но без да ги достига, с растеж от 2.9% и инфлация от 4.8% (според прогнозите на МВФ). Базисната инфлация се насочва към спад, макар и по-плавен. Накратко: най-вероятният сценарий за годината е „мекото кацане“ с намаляваща инфлация при умерен растеж на БВП. В глобален план по-строгите кредитни условия засягат пазарите на жилища и инвестициите, особено в страни с по-висок дял на ипотеките и гъвкав лихвен процент, което води до ограничени сътресения. На този фон цените на енергията не са изложени на бързи и драстични промени. Отделни сътресения нарушават частично някои вериги на доставка. В този сценарий ЕЦБ намалява лихви едва от третото/четвъртото тримесечие на 2024 г., което е една от причините за относително ниския растеж на еврозоната от 0.5%. На този фон икономическата позиция на България е добра. Растежът достига 2.3% при инфлация от 5%. На практика страната печели от своето периферно положение в ЕС. Така процесите на парично затягане в еврозоната само частично се пренасят тук, което означава, че банковият сектор не спира да подкрепя активно растежа на икономиката. Коалицията продължава да управлява, защото всички са наясно, че тя няма алтернатива в краткосрочен план.