Един фотограф от старата школа казвал, че никой не може да направи една и съща снимка. И една негова ученичка му казала: „Добре, сега ще снимам този прозорец. Същата ваза с цветя, същата светлина, същата минута и секунда. Със статив и просто натиснем копчето – днес и утре.“ И той ѝ отговорил: „Но ти няма да си същата“. Всъщност снимката не съществува, ако теб те няма. И ако няма зрител. Това казва и че всеки поглед към нещо любимо, което не се променя, е различен. Защото този поглед се променя във времето. Как се изразява един фотограф? Фотографията, особено тази, която аз правя, е изключително субективна. В професионалната фотожурналистика се търси обективност – имаш някакво събитие, което се случва, и трябва да го представиш възможно най-обективно в някаква поредица от кадри. Но уличната фотография е много персонална, много субективна. Тя не се интересува от важното, тя се интересува от обикновения живот. Може зад теб да има някакъв огромен протест, но ти снимаш дядото, който пуши цигара. Животът минава покрай него, но ти търсиш личното, търсиш да извадиш нещо друго. Това е първият филтър – накъде насочваш обектива си. Вторият е какво вкарваш в кадъра си и какво оставяш отвън. И третият е, сле...