Олимпийският център по водни спортове е едно от малкото нови съоръжения, построени специално за Олимпийските и Паралимпийските игри в Париж. Центърът е разположен в Сен Дени и беше открит в началото на април - месец преди крайния срок. Стойността на проекта е 188 млн. Евро (2.5 пъти над първоначално определения бюджет от 70 млн). Но пак е доста скромна сума в сравнение с тези, които хвърляха предишните домакини на олимпийски игри. Но Париж иска да остави устойчивостта, а не монументалното строителство като свое наследство. Почти 95% от всички олимпийски арени или съществуваха преди или ще бъдат използвани от гражданите след игрите.

Първото нещо, което със сигурност се вижда от ОЦВС, е извитият покрив. Поддържан от най-голямата вдлъбната дървена рамка в света, обхващаща 90 метра и използваща повече от 2700 куб.м. дърво, това е истинско архитектурно постижение. Покривът филтрира светлината, събира дъждовна вода и улавя слънчевата енергия благодарение на повече от 4600 кв.м. фотоволтаични панели. Формата му пък спомага за минимизиране на разходите за енергия. „Идеята беше да бъдем възможно най-тънък и лек“, обяснява Лаура Мерио (Ateliers 2/3/4), един от двамата архитекти, отговорни за проекта. „Нашият покрив е дебел 90 сантиметра. Що се отнася до формата, казахме си, че това, което струва най-много пари в един плувен басейн, е загряването на въздуха, обработката на температурата и нивото на влажност. Така че измислихме идея за опънат, вдлъбнат покрив, който пасва възможно най-близо до обема, от който се нуждаем“, добавя тя. Това е и най-знаковата сграда, построена по инициатива, макар и непревърната в закон, във Франция, според която всички нови обществени сгради трябва да са направени от 50% дърво или други био материали. Дървото за вътрешността на арената идва от Финландия, това отвън - от Елзас. Боровете са оформени на място от Mathis, дървообработваща компания, която работи в региона от 1809 г., и след това сглобени в Париж като колосален лего модел.

„Не е нужно да го боядисваме“, казва Сесилия Грос (VenhoevenCS). „Има топлина, има цвят и има аромат. Можете да го помиришете, когато сте в басейна“, добавя тя.

Разположен в сърцето на зоната за развитие Солние, центърът е част от амбициозна градска трансформация за създаване на привлекателен и достъпен квартал, оформящ централната част на огромен парк от 1,5 хектара, в който ще бъдат засадени почти 450 дървета. „Идеята зад Олимпийския център по водни спортове беше да се постигне това, което наричаме правилен баланс:  пространства, които изглеждат големи и приятни поради тяхната отвореност, но които не са огромни по отношение на повърхността“, добавя Мерио.

Пешеходната алея над магистралата

Съвсем наблизо е и „Стад дьо Франс“. Двете спортни съоръжения са свързани с пешеходна алея над магистрала А1. Тази „окачена улица“ е дълга 100 м и широка 20 м и позволява свободно придвижване между двете стадиона и залата. За да бъде конструирана магистралата беше затворена за 54 часа.

Освен че са свързани отвън, те са свързани и отвътре с уникален визуален аспект, проектиран от Мерио и Грос. „Стад дьо Франс“ се вижда през еркерен прозорец зад дъските на кулата за скокове. „Идеята ни беше да използваме околния пейзаж като фон“, обяснява Мерио. „Когато влезете в басейна, виждате „Стад дьо Франс“ и знаете, че сте в Сен Дени. Можете да видите и магистралата. Ние сме в града, ние сме в сърцето на сградата. Беше много важно да имаш сграда, която е отворена, гостоприемна и която те кара да искаш да дойдеш. Можеш да минеш покрай нея и да сложиш глава на стъклото“, добавя Мерио.

Използването на еркери позволява различни дейности да се наблюдават отвън и да се улавя възможно най-много естествена светлина. „За разлика от затворена зала, например, която е на тъмно и където прожекторите са само върху спортното игрище, това е пространство, където хората идват всеки ден, за да живеят“, продължава Мерио. „Това, което искахме, беше нещо светло и ярко. Също така неутрално, защото идеята беше синята вода да бъде основният цвят, заедно с дървото“, обяснява Мерио.

Тук ще има много повече от басейни

По време на Олимпийските игри водната арена ще разполага с 5000 седящи места, по-голямата част от които са изработени от рециклирани материали. „Това са седалки, направени от пластмасови капачки за бутилки. Те са доста необикновени“, казва Патрик Олие, кметът на парижкото предградие Руел. Капачките пък са събрани от ученици от Сен Дени.

Центърът има основен плувен 50-метров басейн, басейн за гмуркане с дълбочина 17-метра, 25-метров тренировъчен басейн с дълбочина 1.3 м, който е подходящ за деца, и още един басейн за почивка с още по-малка дълбочина. Освен това басейните са модулни, което означава, че дължината им може да се променя с две подвижни платформи с адаптивен под, което позволява арената да бъде домакин на широка гама от събития. Вече е ясно и първото такова - Европейското първенство по плуване от 26 юли до 9 август 2026 г., почти 40 години след като последното подобно първенство във Франция.

Преди това ще има други по-малки събития и то в различни спортове - мини футбол, тенис на корт и зала за катерене.

Зала „Порт де ла Шапел”

Зала „Порт де ла Шапел” е друга арена, построена специално за олимпийските игри в Париж. И тя също има за цел дългосрочно развитие на съседните общности далеч. Залата на стойност 125 млн. евро, ще е новият културен център на север от Париж, както и дом на парижкия баскетбол. Това ново съоръжение е проектирано да бъде отворено за всички и да предлага разнообразие от спортни дейности в допълващите го пространства - две фитнес площадки, малък баскетболен корт и тн. Със своя среден капацитет от 8000 места, залата допълнително ще засили избора на места за спорт и представления на живо в цял Париж.

Дизайнът на La Chapelle Arena е подчертано екологичен. 80 процента от повърхността на сградата е покрита със зеленина, предната част е покрита с рециклируем алуминий, а основният строителен материал е дърво. Според първоначалния план залата ще се използва десет години, след което ще мине оценка дали продължава да има толкова висока функционалност. 

След игрите залата ще смени и името си - тя ще се казва Adidas Arena. Германският производител на спортна екипировка сключи договор с парижката община за седем години срещу 2.8 млн. евро на година.