Безспорно, стремителното развитие на изкуствения интелект преобразява пазара на труда с безпрецедентна скорост. Системи, които само допреди десетилетие ни изглеждаха като научна фантастика, днес вече изпълняват сложни дейности – от анализ на големи обеми данни до творчески дейности като писане, създаване на музика и изображения.

Нарастващата способност на AI да изпълнява все по-многопластови задачи поставя фундаментални въпроси за бъдещата роля на човека в икономиката и за устойчивостта на традиционните модели на заетост. Разглеждането на тази сложна тема не може да се ограничи единствено до икономическите измерения. От първостепенно значение е да се отчете и социалната кохезия, която може да бъде сериозно засегната, ако не се подходи проактивно към потенциалните трусове на пазара на труда. Това е така, защото технологичната трансформация може също да увеличи риска от социално неравенство.

Докато високообразованите специалисти се радват на нови възможности, нискоквалифицираните работници може да се окажат без алтернатива. Това води до ерозия на средната класа – гръбнак на социалната стабилност. Дебатът трябва да включва и етични съображения при внедряването на AI, като се запазва човешкото достойнство и се избягва обезценяването на труда. Затова защитата на определени професии е пряко свързана със запазването на правото на всеки да бъде активен и равноправен член на обществото, да допринася със своите умения и да се реализира професионално.

В този контекст възниква ключовият въпрос кои професии ще останат жизненоважни за обществото и следователно трябва да бъдат защитени чрез целенасочени държавни политики, подкрепа от бизнеса и обществото.

Този въпрос може да се превърне в проблем много лесно, ако не му обърнем внимание сега.

Бихме могли да разгледаме критично важните професии за всяко общество, като ги разделим в следните групи:

Професии, свързани с грижа за човека и емоционална подкрепа: Лекари, медицински сестри, геронтолози, социални работници, психолози, педагози в ранна детска възраст. Погледнем ли демографския хоризонт, ясно виждаме, че тези професии са незаменими поради ред причини, но още поради необходимостта от човешки контакт, емпатия и емоционална интелигентност. Те са от ключово значение за благосъстоянието на уязвимите групи и имат висока социална значимост. Държавни мерки могат да включват финансиране на обучение, регулиране на качеството на грижа, подкрепа за професионално развитие и строги етични стандарти при използване на AI като асистент, но не заместител.

Професии, изискващи творчество, критическо мислене и иновации: Учени, изследователи, артисти, дизайнери, писатели, предприемачи. Тези професии са двигатели на прогреса и културата. Човешката креативност е необходима за решаване на сложни проблеми и създаване на нови идеи, както и за запазване на културната идентичност. Държавна защита може да се изрази във финансиране на научни изследвания и културни институции, защита на интелектуална собственост и подкрепа за образование, насърчаващо креативност и критично мислене.

Учителите са много повече от просто преподаватели на учебен материал. Те са ментори, вдъхновители, модели за подражание и архитекти на бъдещите поколения. Те притежават уникалната способност да предават не само знания, но и ценности, критично мислене, социални умения и жажда за учене – качества, които трудно могат да бъдат автоматизирани или заменени от изкуствен интелект.

Това са само част от групите професии, на които трябва да обърнем специално внимание, когато говорим за закрила. Защото те са неподчинени на пазара, неподвластни на времето и безценни за обществото.

От друга страна, бумът на свободно достъпните инструменти с AI през 2022 г. катализира интензивен дебат относно бъдещето на заетостта. Вълни от анализи и прогнози заливат публичното пространство, като се фокусират върху списъци на професии, застрашени от автоматизация. Тези оценки често се основават на допускането, че не само отделни задачи, а цели професии могат да бъдат изместени от новите технологии.

В бялата книга „Изкуствен интелект, автоматизация и пазар на труда“ (HRS Bulgaria, 2024) такъв подход се разглежда като прекалено фокусиран върху опасността от автоматизация, тъй като професиите, заклеймени като такива във „висок риск“, често съдържат значителна част от задачи, които са трудни за автоматизиране. Подчертава се необходимостта от адаптация, придобиване на нови умения и продължаващо обучение през целия живот от страна на работещите. Набляга се и на важността компаниите да инвестират в технологии, за да избегнат потенциалните заплахи за изтичане на информация.

Според доклада на Световния икономически форум „Бъдещето на работните места 2025“ (Future of Jobs Report, 2025), публикуван на 7 януари 2025 г., глобалният пазар на труда ще претърпи значителни трансформации до 2030 г. Очаква се създаването на около 170 милиона нови работни места, представляващи 14% от настоящата заетост, като същевременно 92 милиона позиции ще бъдат изместени поради технологични иновации, зеления преход, икономически и демографски промени. Това води до нетно увеличение от 78 милиона работни места, или 7% ръст в глобалната заетост.​

Поради нарастващата нужда от обработка на данни и AI решения сред най-бързо растящите професии се открояват специалисти по големи данни, инженери във финтех индустрията, експерти по изкуствен интелект и машинно обучение, както и разработчици на софтуер и приложения.

Също така се очаква значителен ръст в сектора на грижите – медицински сестри, социални работници и специалисти по консултиране, както и в образователната сфера – преподаватели в средното и висшето образование. На другия полюс са позиции, свързани с рутинни и административни задачи – касиери, пощенски служители, банкови чиновници и оператори на данни, – които са сред най-застрашените от автоматизация и технологични промени.

В контекста на тези промени социалната отговорност на правителства, бизнеси и образователни институции добива решаващо значение, тъй като възникват два много важни и болезнени въпроса.

Първият е, ако внедряването и използването на системи с изкуствен интелект ни помага изключително ефективно с рутинните и повтарящи се задачи или тези, които изискват само валидиране от старши служител, то какво се случва с хората без опит, които тепърва ще се включват на пазара на труда? Една от основните социални функции на рутинната работа – в администрацията, финансите, производството или обслужването – винаги е била осигуряването на входна точка за хора без опит. Началните позиции са мястото, където младите работници натрупват реални умения: професионална етика, отговорност, разбиране за организационни процеси и специфични компетентности в индустрията.

Днес обаче в условията на бурно развитие на системи с AI този естествен етап на „обучение чрез работа“ е под заплаха. Изкуственият интелект изключително ефективно автоматизира именно тези начални, повтарящи се задачи, като проверка на документи, въвеждане на данни, стандартизирана комуникация с клиенти, подготовка на първоначални чернови за анализи и отчети.

Какъв е рискът?

Ако не съществуват „начални позиции“, възникват няколко системни проблема:

Затворен цикъл на опит: Компаниите ще търсят служители с вече натрупан практически опит, без да предоставят възможности за натрупване на такъв.

Засилване на социалното неравенство: Само младите хора с достъп до стажове, висококачествено образование и професионални мрежи ще успяват да започнат кариера, задълбочавайки разликите между социалните групи.

Дефицит на умения в бъдеще: Липсата на ранен практически опит ще доведе до недостиг на квалифицирани специалисти в средносрочен план, когато компаниите ще търсят не просто диплома, а реални компетенции.

Какви са възможните решения?

Повече форми на „учене чрез работа“. Създаване на повече програми за обучение на работното място и работни стажове, които позволяват на млади професионалисти да работят по реални проекти.

Изкуствен интелект като ментор, а не заместител. Компаниите трябва да използват AI не за да изключват начинаещите служители, а за да им предоставят контекстуални насоки, обратна връзка и възможности за ускорено учене.

Преосмисляне на „началната роля“. Вместо фокус върху рутинните задачи началните позиции могат да включват повече умения за критично мислене, комуникация и креативност, които изкуственият интелект не може лесно да замести.

Технологичният напредък сам по себе си не е нито добър, нито лош. Неговото влияние зависи от начина, по който обществата и организациите го управляват. Ако позволим автоматизацията без съпътстваща подкрепа за новите поколения работници, рискуваме да изградим икономика на затворените врати – бърза, ефективна и недостъпна за мнозина. Затова е важно не само как да бъдем по-иновативни, а как да останем отворени – за младите, за неопитните, за онези, които тепърва ще създават бъдещето.

Вторият проблем засяга „преквалификацията“, „повишаването на квалификацията“, „ученето през целия живот“, но замисляме ли се: а какво, ако човекът просто не може да мине на следващо ниво? Не защото е мързелив или не иска, а защото няма нужната образователна база; има когнитивни или възрастови ограничения, животът му е бил ориентиран изцяло към физически труд или просто защото „новото“ е плашещо и твърде абстрактно.

Тогава идва рискът от социално изключване, появяват се маргинализирани зони на труд (нископлатени, временни и несигурни позиции), а може да се стигне и до социално напрежение, което поражда гняв, апатия и политическо недоволство.

Изправени пред болния демографски въпрос, ускорената автоматизация и навлизането на изкуствения интелект в широк спектър от дейности, нуждата от целенасочени политики за защита на важни професии става все по-осезаема. Икономическото и социалното развитие през следващите десетилетия ще зависи от способността на държавата и обществото да идентифицират критичните за устойчивостта сектори и да инвестират в тяхното адаптиране и укрепване. Своевременните и адекватни действия днес са от решаващо значение за създаване на основата за по-устойчиво и балансирано бъдеще на труда.