Останките на социалистическата архитектура в Източноевропейския блок остават сериозно предизвикателство. Мащабни, чудовищно-монументални, бездушни и идеологически натоварени, те отварят един и същи спор – за вписването им с нова естетика и функционалност в нова градска среда или тяхното разрушение. Емблематичен пример за успешна трансформация и преосмисляне на това тежко архитектурно наследство е пирамидата, построена като музей за комунистическия диктатор Енвер Ходжа, в центъра на албанската столица Тирана.

Високата 21 метра сграда е открита на 14 октомври 1988 г. и напълно в духа на съветската архитектура простира някога бели бетонни лъчи с малко стъкло под колосална червена петолъчка на върха. След падането на комунизма и спорове дали да бъде разрушена тя претърпява различни превъплъщения, но съвсем доскоро части от нея продължават да тънат в разруха.

Това е добре дошло за новия столичен кмет Ерион Велиай. Той е човекът, под чието ръководство започва и завършва реконструкция, продължила две години. Цената на проекта е 22 млн. долара, а мащабът не можем да сравним с нещо познато у нас, защото не разполагаме с подобни като размер общински центрове.

За Велиай този проект е основен във визията му за превръщането на столицата Тирана в „Тел Авив на Балканите“. „Вместо да бъдем като снимка от миналото, ние ще се изстреляме в бъдещето. Ще станем високотехнологичен център, предлагащ работни места и обещания“, казва той пред „Ню Йорк Таймс“.

След десетилетия на провалени планове за пирамидата днес тя разполага с 12 хил. кв. метра изцяло обновено културно-технологично пространство. „Ходжа ще върти в гроба си, ако види своя мемориал, превърнат в празник на капитализма, работните места и бъдещето“, казва Велиай. 

Разрушаването рядко е добър вариант

Вини Маас, главният архитект на нидерландското бюро MVRDV, което ръководи редизайна на пирамидата, казва, че работата със структури, издигнати в чест на тиранията, винаги е включвала „трудни решения“. Според него обаче колкото и злокобно да е началото на дадена сграда, разрушаването „рядко е добър вариант“. Той добавя, че е вдъхновен от реконструкцията на Райхстага в Берлин от британския архитект Норман Фостър. Фостър добавя стъклен купол към сграда, свързана с нацисткото минало на Германия, и я превръща в изпълнен със светлина символ на модерната демокрация.

Албания е последната нация в Европа, която се отказва от комунизма през 1991 г. „Призракът на Ходжа беше навсякъде и беше ужасяващ за всички“, спомня си Фрок Купи, журналист, който точно през 1991 г. е назначен да управлява пирамидата. Неговата тогава задача е да я превърне в културен център. Но в центъра на мавзолея в главната зала има 22-тонна мраморна статуя на диктатора. Тя е толкова тежка, че преместването ѝ е риск за цялата конструкция. Италианското посолство предлага статуята да бъде вдигната през покрива с хеликоптер. Други предлагат брутално рязане на парчета. Докато се търси решение, Леш Биба, млад театрален режисьор, работещ като дърводелец, се нахвърля върху статуята с чук. Той върши добра работа като разрушител, но не взема предпазни мерки и се озовава в болница със сериозни белодробни проблеми от вдишването на огромно количество прах.

Пирамидата като нощен клуб и база на НАТО

Идеята бетонното чудовище да стане културен център пропада, защото властите нямат пари. Така пирамидата се превръща в имот, който се отдава под наем. В началото на 90-те години в него се помещава първият нощен клуб в Албания. Агенцията за хуманитарна помощ на Съединените щати USAID, телевизионна станция и Pepsi се местят в офис помещения в сутерена. А през 1999 г. там влиза и НАТО – защитният пакт има своя база там по време на войната в съседно Косово.

Година след година обаче наемателите намаляват и пирамидата започва да се разпада. Използва се като кинодекор, включително и за филм на ужасите. Докато отвътре е зле, отвън млади хора използват нейните наклонени бетонни стени като пързалки. Проект след проект, включително на бившия албански премиер Сали Бериша, се провалят и се стига и до идеята мавзолеят да бъде съборен. Но дори и тази идея не се осъществява, за да се стигне до обновяването. 

„Опитах да превъзмогна миналото, а не да го унищожа. Запазихме основната структура на пирамидата, като същевременно я отворихме за слънчева светлина и модернизирахме интериора. Така го прочистихме от асоциациите с мрачната Албания от миналото“, казва Маас. 

Това си личи и по екстериора. Новият дизайн включва истинска пързалка. Но по останалите наклонени стени са изградени стълби, за да може посетителите да се изкачват до върха. Има и асансьор за тези, които не искат да го правят по стълбите.

Вътре и около пирамидата са разположени 48 клетки с различен размер и в различни цветове. Приличат на случайно пръснати кубчета от детски конструктор. Но и това е с цел – във визията на Маас се говори за контролирана анархия. В кутиите има класни стаи, ателиета, кафета, стартъпи, стая, която се отдава през Airbnb, и дори представителство на френското посолство. Класните стаи се управляват от TUMO Tirana – благотворителна организация, която обучава тийнейджъри на нови технологии и дизайн.

„Някога сардонично наричана „Мавзолеят на Енвер Ходжа“, сега трансформираната пирамида е превърната в паметник на хората и на тяхната способност да надживяват и побеждават диктаторите“, обяснява Маас. А основаното от него архитектурно бюро проектира други нови сгради, които променят облика на Тирана.