Кои са основните фактори, които съвременната архитектура трябва да отчита днес?

Съвременната архитектура се изправя пред няколко взаимносвързани предизвикателства. Климатичните промени и екологията са в центъра: сградите трябва активно да допринасят за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, за смекчаване на ефекта на градските топлинни острови и за интегриране на биологичното разнообразие чрез стратегии за градски гори.

Не по-малко важно е социалното включване, особено в условията на растящи неравенства. Като градоустройствени специалисти, ние сме призвани да реагираме на разширяващата се пропаст между различните социално-икономически групи, която често се проявява в пространствено сегрегирани квартали, неравен достъп до услуги и различия в качеството на жилищата.

Накрая, дългосрочното мислене е от съществено значение — от структурния живот на сградата до нейното функциониране през десетилетията — което изисква архитектите да преминат отвъд краткосрочната логика на разходите и да гледат на градовете като на живи, развиващи се екосистеми.

Как архитектурата се адаптира към климатичните промени и кои са ключовите принципи за това?

Основата е интегрирането на живата природа — дървета, растения и зелени системи — като структурен и функционален елемент в градското планиране, а не само като декоративен елемент. Моделът „Вертикална гора“ показва как растителността в архитектурата може да абсорбира CO₂, да намали градските топлинни острови, да филтрира замърсители и да регулира микроклимата по начини, които изкуствените технологии не могат да имитират.

В по-голям мащаб, цели квартали се преустройват според принципите на градските гори, където биологичното разнообразие и управлението на водите стават част от инфраструктурата. Така регулирането на температурата, което осигурява градската зеленина, играе ключова роля в противодействието на нарастващите градски температури, като насърчава създаването на сенчести частни и обществени пространства като основна стратегия за адаптация към климата.

Други важни стратегии включват приспособяване на съществуващите сгради вместо събарянето им, както и ограничаване на градското разрастване чрез орбитални гори и зелени коридори.

Студиото на Стефано Боери е широко известно с концепцията за „вертикални гори“. Как тази концепция се разви през последните години?

Bosco Verticale беше едно голямо „училище“ за нас, защото ни даде възможност да експериментираме с решения, които впоследствие бяха приложени и в други проекти. Целта беше да се противодейства на сградите, които поглъщат енергия, като се предложи нов прототип на архитектура, който интегрира живата природа като своя съставна част.

Истински революционният аспект на проекта не беше просто наличието на дървета и храсти по балконите, а идеята да се разположат 800 дървета с височина от 3 до 9 метра в саксиите, които обграждат периметъра на балконите на двете кули. Bosco Verticale приютява по две дървета за всеки обитател на двете кули, което води до общо 20 000 растения (5 000 храсти и 15 000 многогодишни и увивни растения).

На практика това беше идеята да се изгради кула за дървета и животни – която приютява и хора.

Следващата стъпка беше да направим тази архитектурна типология достъпна за всички и го постигнахме с проекта Trudo Vertical Forest в Айндховен – първата вертикална гора за социално жилищно строителство. В момента нашето студио Stefano Boeri Architetti участва в почти 60 проекта в 30 държави, като няколко зелени сгради вече са завършени.

По отношение на еволюцията на „прототипа на вертикалната гора“, новите сгради представляват стъпки напред за нас в различни посоки, към усъвършенстване и адаптиране на типологията: чрез радикална промяна на градския пейзаж и очакванията на хората за бъдещ устойчив град, на места, където замърсяването е много сериозен проблем, както в Хуанганг в Китай; или чрез адаптиране към различен климатичен контекст, както в Египет, където приоритетите са напълно различни – например въпросът за управлението на водите. В Wonderwoods в Утрехт фокусът се измести към интеграция на смесени функции и обществена достъпност, като типологията на вертикалната гора се въвежда в плътна градска тъкан с колективни функции, отворени към града.

Как европейските политики за декарбонизация променят начина, по който се проектират новите градски райони?

Европейските политики за декарбонизация — по-специално Рамката на ЕС за климат и енергетика до 2030 г. — насочват градското проектиране към системна интеграция на зелена инфраструктура, енергийна ефективност и решения, базирани на природата, като задължителни, а не опционални елементи на новите райони. Държави, които се придържат към тези рамки, като Нидерландия, интегрират биологичното разнообразие и градските гори директно в жилищната политика, както се вижда в проекти като Trudo Vertical Forest и Wonderwoods в Утрехт, където местните власти разглеждат зеленината като основен компонент на адаптацията към климата.

В крайна сметка европейските политики ускоряват промяна в логиката на проектиране на цели квартали: от максимизиране на застроения обем към балансиране на плътността с екологичната ефективност, качеството на обществените пространства и дългосрочната климатична устойчивост.

Новите райони все по-често се разглеждат като метаболитни системи, в които растителността, управлението на водите, възобновяемата енергия и мобилността се планират заедно, а не поотделно. На този принцип проектираме новия квартал Urban Oasis в Братислава. Проектът интегрира природата директно в градската тъкан — разпределена по фасади, покриви и обществени пространства — и съчетава жилищни, обществени и културни функции, организирани около централен обществен двор.

Все повече експерти говорят за „устойчиви градове“. Според вас кои са ключовите принципи, които правят един град наистина устойчив?

Този подход е тясно свързан с концепцията за климатична готовност: способността на градовете да предвиждат, поемат и се адаптират към екологични натоварвания. Водните градини например — вече реализирани в градове като Ню Орлиънс, един от първите, които експериментират в градски мащаб с принципите на „гъбестия град“ по необходимост — все по-често се включват в заданията за генерални планове и градски разработки.

Устойчивостта изисква и полицентричност — разпределяне на услуги, училища, обществени пространства и обществени центрове в различни квартали, така че никоя зона да не зависи от един-единствен център, което намалява уязвимостта и подобрява достъпността за всички граждани. Социалната справедливост е също толкова важна: устойчивият град трябва да бъде приобщаващ, да предлага достъпни жилища, качествени обществени пространства и близост до природата независимо от икономическия статус.

Съответно близостта и възможността за придвижване пеша са допълнителни стълбове, които намаляват зависимостта от автомобилите чрез смесени, компактни квартали. В тях основните услуги са достъпни в рамките на минути пеша или с велосипед.

Устойчивостта изисква дългосрочна институционална визия и сътрудничество между публичния и частния сектор: правителствата трябва да създават ясни регулаторни рамки, да подкрепят архитектите в диалог с инвеститорите и да гарантират, че обществените пространства не само се създават, но и се поддържат устойчиво.

В предишни интервюта сте казвали, че природата не е декорация, а структурен елемент. Как убеждавате клиенти или инвеститори, че зелените пространства не са „лукс“, а инвестиция в здраве, икономическа стойност и социална устойчивост?

Trudo Vertical Forest представлява конкретна стъпка към обединяване на социалната и екологичната устойчивост в рамките на един архитектурен модел. В Айндховен предизвикателството беше не само екологичното представяне, но и в достъпността. Сградата включва 125 социални жилища на 19 етажа, проектирани основно за хора с ниски доходи, студенти и млади професионалисти — демонстрирайки, че близостта до дървета и биологично разнообразие не е лукс.

За да направим това възможно, работихме върху контрола на разходите чрез префабрикация, оптимизирайки производството и времето за строителство. Конструктивната система съчетава сглобяеми елементи и излят на място бетон, а резервоарите за събиране на дъждовна вода намаляват разходите за напояване и потреблението на ресурси. Повече от 70 растителни вида са интегрирани във фасадата, като осигуряват екологично разнообразие без увеличаване на наемите.

В този смисъл Trudo показва, че „вертикалната гора“ не е единичен емблематичен проект, а възпроизводим модел. Чрез съчетаване на технологични иновации, стратегии за префабрикация и градско залесяване става възможно едновременно да се адресират недостигът на жилища и адаптацията към климата — доказвайки, че социалната справедливост и екологичната устойчивост могат да се подсилват взаимно, вместо да си противоречат.

Разбира се, пътят невинаги е лесен, когато се работи с инвеститори: това изисква далновидни клиенти, които могат да разпознаят дългосрочните ползи както за обитателите, така и за по-широката общност, особено в контекста на достъпното жилищно строителство.

Друга е ситуацията при високия клас проекти. Пазарните данни показват, че имоти от висок клас, които включват елементи като озеленени тераси, зелени покриви и частни градини, обикновено постигат по-високи продажни цени, движени от силно търсене. В резултат тези решения не само подобряват екологичното представяне и качеството на живот, но и предлагат по-привлекателни маржове на печалба в сравнение със сходни проекти без зелени елементи.

Работите по проекти за градско обновяване в много различни контексти – например в Италия, Албания и Китай. Кои са най-големите разлики в подхода към градското планиране в тези държави?

Работата в Италия, Албания и Китай разкрива съществено различни изходни условия, институционални рамки и градски култури. В Италия едно от основните предизвикателства е възстановяването и адаптирането на съществуващия сграден фонд, който често е енергоемък и недостатъчно използван, съчетано с необходимостта от реактивиране на фрагментирани градски територии, при навигиране в сложна регулаторна среда.

В Албания, и по-конкретно в Тирана, спешността произтича от десетилетия на нерегулирано строителство след комунизма, довело до крайна гъстота, почти пълна липса на обществени пространства и отслабена връзка между гражданите и градската среда; тук приоритетът е преосмисляне на града от основите му: ограничаване на разрастването чрез решения, включващи например орбитални гори или жива природа; преразпределяне на централността чрез нови центрове и обществени пространства — както допринесохме с реализирането на три нови училища в периферни квартали, следвайки принципа на „отвореното училище“, локален епицентър, активен като отправна точка за обществения живот.

В Китай мащабът е напълно различен, както и предизвикателствата: проектите включват проектиране от нулата на нови квартали за десетки хиляди жители, където биологичното разнообразие, енергията, мобилността и управлението на водите трябва да бъдат замислени като интегрирани градски системи още от самото начало, в контекст на бърза и често неконтролирана урбанизация. Работим активно и в региона MENA, където климатичните условия правят тези въпроси още по-критични. Тук проектирането в тясна връзка с природата — и по-общо осигуряването на комфорт във вътрешните и външните пространства — изисква специално внимание към ефективното управление на енергията и водните ресурси.

Стратегии като засенчване, интегриране на растителност, пасивно охлаждане и чувствителен към водата дизайн са от съществено значение за намаляване на потреблението на ресурси, като същевременно се гарантира високо качество на живот при екстремни климатични условия.

Много от вашите проекти се фокусират върху възраждането на индустриални зони или забравени части от градовете. Кое е най-важното нещо, което обществото губи, когато тези пространства остават неизползвани? И кой е най-големият риск при трансформацията на стари индустриални или изоставени градски територии?

Когато индустриалните зони и изоставените градски територии остават неизползвани, губим възможността да регенерираме града отвътре — да добавим зелени пространства, достъпни жилища, културна инфраструктура и обществени услуги именно там, където са най-необходими, без да се заема нова земя или да се разширява градът.

Пример за това са седемте изоставени товарни жп депа в Милано, където през 2017 г. предложихме „Зелена река“, с цел да трансформираме 90% от тях в взаимосвързана система от паркове, гори, оазиси, овощни градини и обществени градини, свързани чрез зелени коридори и велоалеи, изградени върху бившите железопътни линии — стратегически резерв за бъдещето на града.

Най-големият риск при трансформацията на тези зони обаче се крие във фрагментарни и несвързани интервенции, водени от краткосрочни частни интереси: когато всеки обект се развива изолирано, без обединяваща визия, която да ги свързва чрез зелени коридори, транспортни мрежи и споделени обществени функции, резултатът е пропуснат градски потенциал и допълнителна социална фрагментация.

Втори съществен риск е приоритизирането на застроения обем пред екологичното и социалното качество — възпроизвеждайки същата логика на максимално използване на терена, която първоначално е създала проблема, вместо да се използва моментът за създаване на нов баланс между плътност и природа.

Каква роля играят технологии като изкуствения интелект, дигиталните двойници на градовете в процеса на проектиране днес?

Смятам, че ролята на технологии е нещо, което все още колективно се опитваме да разберем напълно. Ясно е, че в областта на мобилността — но също и при производството на енергия — е от съществено значение да се проектира с перспектива за „умен град“, където информационните потоци протичат паралелно и координират движението на превозни средства и хора.

По подобен начин оптимизирането на процесите за производство на енергия — било то геотермална, слънчева или от други възобновяеми източници — може значително да се възползва от интелигентен подход, позволяващ управление на данни в реално време с цел повишаване на ефективността и устойчивостта.

В момента работим по проект за дигитален двойник с Европейската космическа агенция, насочен към симулиране на сложни сценарии като градски топлинни острови и наводнения. Чрез използване на симулации, базирани на сателитни данни, тези технологии могат да предоставят ценна информация за подпомагане на реакцията при извънредни ситуации, свързани с екстремни климатични явления.

Как според вас ще изглеждат градовете след 20 години?

Това ще зависи в голяма степен от посоката, която всеки град избере да поеме. Например Париж и Барселона вече предприеха смели стъпки в тази посока, прилагайки бързи и решителни действия, които положително трансформираха градската среда. Надяваме се, че в следващите години концепции като устойчива мобилност, близост и функционално смесване, интеграция на решения, базирани на природата, координирано управление на частните интервенции и полицентричност на кварталите няма да бъдат просто цели, към които се стремим, а отправна точка за непрекъснато подобряване и

Ако бяхте архитект, отговорен за градското развитие на София за един ден, кое е първото нещо, което бихте направили?

Въпреки че все още не съм добре запозната със специфичния контекст на София, работейки в няколко града в Балканския регион, бихме се застъпили за по-силна публична координация при управлението на частните оператори, започвайки от цялостен устройствен план, който определя приоритетите за растеж, регенерация и защита на съществуващата градска тъкан.

В центъра на този подход стои връзката между публичния и частния град. По-специално виждаме необходимост от укрепване на връзките между историческия център и периферните квартали, както по отношение на качеството на градската среда, така и по отношение на ефективността на обществения транспорт, с цел намаляване на зависимостта от личните автомобили.

Друг ключов проблем е постепенното обезценяване на съществуващата градска тъкан в резултат на неконтролирано разрастване. Виждаме значителен потенциал в процесите на градска регенерация, които трансформират недостатъчно използвани или западнали територии в нови възможности за жилищно строителство и общностен живот, като едновременно се адресира недостигът на жилища и се съживява градското ядро. Подобни стратегии сме прилагали в Брюксел и в няколко италиански града, постигайки значителни резултати по отношение на градското обновяване.

Нашите намеси биха поставили акцент върху качественото обновяване, смесените функции и подобряването на обществените пространства, интегрирани със зелена инфраструктура и решения, базирани на природата, с цел повишаване на градската устойчивост и цялостното качество на живот.