Образованието е в основата на бъдещото ни общество и икономика. В глобалната надпревара за иновации, продуктивност и благоденствие България изостава отчайващо по всички възможни критерии. Образователната ни система битува още във времето на Индустриалната революция, когато са били нужни стандартизирани работници с механистично назубрени знания по шаблон за масовото производство, а възпитателните методи са заимствани от военното дело поради липса на други. През последния век науката натрупа сериозни познания за човешкото развитие, психично здраве и потенциал, които българската образователна система упорито продължава да игнорира.

Движим се с един-два века закъснение, във време, в което потребностите на новия живот растат с часове. Училището днес би трябвало вече да подготвя творчески, самостоятелно мислещи и бързо адаптивни личности за живот в средата на XXI век – в ерата на изкуствения интелект, роботиката, финансовите и социалните иновации, ускорения научен напредък. В други държави, 11–12-годишни деца изобретяват системи за пречистване на питейна вода, животоспасяващи сигнализации за автомобили и алгоритми за предотвратяване на кибер тормоз. А повечето от българските ученици изобщо не изучават научния метод.

За да могат да реализират своя личен потенциал и да участват активно в създаването на един по-добър свят, българските деца имат нужда от ключови хуманитарни, научно-технически и житейски умения. Поредицата козметични опити за реформи на прехода не адресираха ефективно нито един от важните аспекти, които виждаме в успешните образователни системи по света. Ето промените, които една смела реформа с визия към бъдещето би могла да постигне в рамките само на 5 години. Уелс, Естония, Шотландия, Япония и други държави ни показаха нагледно, че това е възможно, и дори създадоха успешни еталони за преход към качествено нов образователен модел.

Компетентностен модел, изграден върху представата за успешната личност на бъдещето

Компетентностите на успешната личност са общочовешки, но е важно образователният модел да бъде адаптиран към потребностите и възможностите на нашето общество. Затова автоматичното преписване от други държави не е добра идея. Компетентностният модел, представен тук, е експертно разработен след изучаване на опита на други държави и съгласуван с над 100 учители, образователни експерти и преподаватели от различни специалности. Той включва 18 базови компетентности в 7 области на развитие:

1. Социално-емоционално развитие: Компетентностите тук отразяват емоционалното съзряване, принципите и уменията за общуване. Уменията, които изграждат тези компетентности, формират психичното здраве, израстването и способността на човека на създава положителни и трайни социални взаимоотношения. Те са основата на това, което наричаме „добър човек“. Те включват например умения за саморегулация на емоциите и стреса, самостоятелност, отговорно отношение към себе си, социална отговорност, себеуважение и уважение към другите, екипност и сътрудничество и т.н. Благодарение на психологията и невронауките днес разполагаме със систематична научно-базирана рамка за изграждане на тези умения в правилния период на развитие. Тези умения се изграждат много успешно чрез личен пример и преживенческите подходи на социално-емоционалното учене (СЕУ), доказани в практиката както в България, така и в повечето европейски страни, САЩ, Япония. Те изискват системна подкрепа за компетентностите на учителите, както и въвеждане на принципите на авторитетната дисциплина в училищната среда – чрез ясни универсални правила, подкрепа, доверие и взаимно уважение. От близо 60 години авторитетната дисциплина е доказано най-успешният възпитателен подход за подкрепа на нормалното детско развитие, както и за превенция на агресията. Повечето европейски държави отдавна я практикуват.
2. Интелектуално развитие, творчество и мотивация: Тази област на развитие е важна за развиване на общата интелигентност, дълбочинното учене и интеграцията на нови знания, творческото мислене, иновациите, за формулиране и постигане на лични цели, изграждане на вътрешна мотивация, умения за учене и работа, управление на времето, нагласа за създаване на стойност. Тези умения могат да се култивират целенасочено чрез комбинация от практически активности във всички дисциплини. Те изискват по-задълбочено разбиране от учителите на принципите и етапите от развитието на детския мозък и интелект.
3. Физическо-здравно развитие: Тук компетентността включва изграждане на навици, знания и умения за здравословен и активен начин на живот, например: двигателна активност и култура за цял живот, навици за лична хигиена и превенция на болести, оптимизиране на личната енергия чрез здравословно хранене, почивка и сън, превенция на зависимостите, умения за оказване на първа помощ, репродуктивно здраве. Здравето трябва да се практикува, за да има реален ефект. Изграждането на практически навици за здравословен и активен живот изисква осигуряване на необходимите условия за хранене, почивка и спорт в училищната среда.
4. Езикова и комуникационна компетентност: Тази област на развитие изгражда речниково богатство, достъп до знания по всички дисциплини, ясно аргументиране и изразяване на мислите, осмисляне на сложни идеи и взаимовръзки в езика. Езиковите умения включват правоговор, правопис и граматика, активно слушане и четене с разбиране на разнообразни стилове, изграждане на интерес към четенето за цял живот, презентиране и публично говорене, както и овладяването на чужди езици. Езиковите умения са отделна компетентност от хуманитарното знание и би трябвало да се изграждат целенасочено, систематизирано и отделно. Те изискват много практика – четене на разнообразни източници и стилове, вербални игри, както и активно писмено и устно себеизразяване.
5. Абстрактно и логическо мислене: Областта включва логическата и математическата компетентност и гради умения за анализ, обективност, формулиране на валидни аргументи и рационално обосновани решения. Способността да се мисли логично и обективно допринася за формиране на критичното мислене, а също така е в основата на програмирането, математическото моделиране и научния анализ. Математическата компетентност включва както математическа грамотност, така и умения за управление на лични финанси и осмисляне на статистически данни. Критичното и логическото мислене, финансите и статистиката са много слабо застъпени като цели и съдържание на настоящата програма.
6. Природен свят и мястото ни в него: Тук са компетентностите, свързани с разбирането ни за света чрез пряко наблюдение, експерименти и анализ, както и с основата на бъдещите технологични, инженерни и научни открития. Областта гради знания как се създават и проверяват научни теории и какво отличава научния метод от спекулацията, както и помага да се взимат научно информирани решения относно всички аспекти на живота. Общата научна компетентност включва развиване на научното мислене, изучаване на научния подход, разбиране за причинно-следственост, разбиране за научните закономерности и етика, формиране на мултидисциплинарно мислене. Втората компетентност включва познаването на природните закони в различните естествени науки – физика и астрономия, химия и биология. Третата компетентност е свързана с опознаването на природната среда, екологичното ни наследство, биоразнообразието и екосистемите и е от съществено значение за устойчивото развитие на човечеството. Мултидисциплинарното мислене е бегло застъпено в настоящата програма, а общата научна компетентност и научният подход липсват изцяло.
7. Човешка цивилизация и мястото ни в нея: Областта на развитие обединява многообразието и мултидисциплинарността на хуманитарното познание със съвременните житейски и граждански умения. Това включва културно-естетическа, хуманитарна и предприемаческа компетентности, информационна и медийна грамотност, етика на технологиите и иновациите, както и гражданскоправна компетентност. Тези компетентности се обединяват около осмислянето на това какво е да си съвременен човек в контекста на историческите, философските, културните, икономическите и геополитическите процеси, както и осмислянето на културното наследство, грешките и уроците на човечеството. Оценяването на приноса на България към световното историческо и културно наследство също е важна основа на националната ни идентичност в глобалния контекст.

Гражданскоправната компетентност надгражда развитието на социално-емоционалните умения в обществения контекст. Тя осигурява адекватното функциониране на демократичните механизми в обществото и обхваща базови познания за правата и задълженията на гражданите в правовото общество, понятия като демокрация, върховенство на закона и разделение на властите, роля на основните български и международни институции, правните принципи на социална справедливост и равенство и др.

Тази последна и така важна област на развитие не може и не трябва да се преподава чрез зубрене по учебник. За нея ще са все по-важни мултидисциплинарните взаимовръзки и ще е все по-необходима хуманната менторска роля на учителя, която да насочва учениците в изследването на възможните гледни точки.