Струва ви се, че телефонът звъни? Нормално е

Защо ни се струва, че телефонът ни звъни, когато това не се случва? Научна теория обяснява фантомните телефонни сигнали, разказва Би Би Си.

Около 80% от британците признават, че са вадили телефона от джоба си, мислейки че вибрира, и с изненада са откривали, че нямат позвъняване. Близо 30% са чували несъществуващо звънене. Тези халюцинации не са причинени от масовизирането на дигиталната култура. Напротив. Обясняват се с фундаментален принцип на психологията.

Системата на възприятие на човека, също както алармените системи, е един вид автоматична врата, която решава кога да се отвори. Мозъкът е изправен пред задачата да направи преценка дали телефонът в джоба вибрира на базата на възприятие. Също както цвете цъфва в топлата февруарска утрин, докато зимата още не е свършила, така и мозъкът решава, че идващите сигнали от кожата близо до джоба са индикатор на истинска промяна в света.

За да обяснят объркването, психолозите използват концепция, наречена теория за разпознаване на сигнала. Според нея, то е обща за всички ни, неизбежна функция на здравия човешки мозък. В ситуации, в които преценката е лесна, като например дали някой ни вика по име в тиха стая, решаваме точно. Но когато решението е по-сложно – например дали някой ни вика в шумна стая, трябва да преценим въз основа на нещо, в което нямаме умения. Тогава се случва разминаването.

Теорията казва, че има два начина да намалим объркването, че телефонът ни звъни, ако ни се случва често. Първият и най-добър е като използваме сетивността си и просто сменим вибрацията на телефона с някоя друга, по-странна. Втората, както всичко останало, е свързана с нагласата ни, която определя живота ни и всичко, което ни се случва във външния свят. Можем просто да се настроим, че звъни, независимо дали е така.

Тези две основни системи за възприятие на човека – чувствителността и нагласата – винаги са в нас и винаги са независими една от друга. Колкото по-чувствителни са, толкова по-добре, защото могат да различават истинските състояния на външния свят. Нагласата се различава по това, че няма очевидни граници. Нейното правилно ниво зависи от "разходи" и "ползи" от досегашните сполучили и несполучливи преценки.

Всичко, което възприемаме, ни се струва такова, каквото ни се струва, или заради информация от външния свят, или заради нагласата, която сме развили на базата на личния си опит. Така например, когато ни се струва, че телефонът ни вибрира, това не е патологична халюцинация. Просто отразява почти съвършената ни сетивна система, която опитва да даде най-доброто от себе си в несигурната, шумна среда, в която живеем.