Ефектът на Ердьош или защо светът наистина е малък

Всеки от нас има много повече познати, отколкото предполага. Потвърждават го социолози и математици.

Случвало ли ви си е да започнете разговор с напълно непознат и да откриете изненадващо общи връзки? Наскоро се сблъсках с този феномен на конференция в Канада.

Седях на една маса с двама непознати - единият от Израел, другият от Балтимор, Мериленд. В един момент разговорът се насочи към ситкома „Теория за Големия взрив“. Научният консултант на шоуто е мой добър приятел и никога не пропускам възможност да го спомена. За моя изненада не бях единственият, свързан с този сериал.

Израелският изследовател беше роднина на един от водещите актьори, а изследователят от Балтимор пък се оказа, че работи със съседа на моя приятелка. След като научихме за тези връзки, стигнахми до извода, че светът е достатъчно малък. Това не трябва да е изненадващо.

Като учени, които изучават сложни системи, съставени от много взаимосвързани части, ние знаем, че социалните мрежи, които ни свързват чрез родство и приятелство, често са малки - всеки двама души в мрежата са свързани чрез неочаквани къси вериги от социални връзки.

С кого се познавате?

За да обясним ефекта на малкия свят, нека си спомним историята на пътуващия унгарски математик Пал Ердьош. Той е известен с това, че никога не е имал каквато и да е собственост и никога не е живял под наем. Вместо това е прекарал целия си живот, нощувайки на диваните за гости в домовете на приятели математици, а всяко такова посещение водело до поне една математическа разработка.

Заедно със стопаните на домовете, в които е нощувал през всички тези години, той е написал стотици статии. В знак на благодарност математическата общност разработила „числото на Ердьош“, за да измери дистанцията на сътрудничество с него.

Самият той получил за "число на Ердьош" 0. Хората, с които пишел в съавторство, съответно получавали 1 за "число на Ердьош". Тези пък, които написали статии в съавторство с тях - "2" и т.н. Известно е, че около четвърт милион публикувани математици имат "число на Ердьош" като повечето от тях то епод "5".

Колкото и значим учен да беше Ердьош, за социалните медии, той беше обикновен човек. Всеки може да стане Ердьош.  Да вземем "обикновения Джо". Неговите приятели ще имат „число на Джо“ 1, техните приятели ще имат „число на Джо“ 2 и т.н. Всъщност, ако нищо сериозно не се случи с Джо, тогава половината хора в страната ще бъдат свързани с него чрез шест ръкостискания - степени на разделяне - или по-малко. Да, светът наистина е малък.

Това не е всичко. Съществуват къси свързващи вериги, които хората изненадващо добре умеят да намират. Това бе изящно  демонстрирано от социолога Стенли Милграм в неговия експеримент от 1963 г. Той избра произволно няколко души от телефонния указател на Омаха, Небраска, и даде на всеки от тях тежък хартиен плик с инструкции да доставят писмото на негов познат борсов посредник в Бостън.

Инструкциите гласяли: „Ако не познавате обекта, не се опитвайте да се свържете директно с него. Просто изпратете това писмо... на някой, когото познавате лично и смятате, че с много по-голяма вероятност от вас познава обекта... трябва да познавате този човек по име."  Посредникът, избирани от първия приносител като близък познат по име, получавал същите инструкции. Така Милграм предал над 160 писма и зачака. Първото писмо пристигнало няколко дни по-късно. В крайна сметка повече от 40 пратки стигнали до краен получател, обикновено изисквайки - познахте - шест препращания.

Как хората са открили толкова къси вериги? "Жокерите" са в самия експеримент на Милграм. Ако проследите пътя на писмото, тогава всяко изпращане намалява наполовина географското разстояние до целта. По-късно компютърният учен Джон Клайнбърг доказа, че това съответства на начина, по който работят социалните мрежи.

Хората имат близки и далечни приятели, но сред тях са по-малко тези, които са по-далеч. Въпреки че връзките на дълги разстояния са малко, те помагат за укрепване на социалната мрежа. Дори човекът от Омаха да не е познавал лично никого от Бостън, възможно е да е познавал някой по-наблизо, например в Чикаго, за да изпрати писмото, а този някой с по-голяма вероятност би познавал някой по-близо до Бостън и т.н. Когато писмото най-накрая стига до човек в Бостън, той със сигурност има много местни приятели, от които поне един може да познава адресата.

Невероятни връзки

През последните години социалното взаимодействие се премести онлайн. Facebook и други платформи улесняват поддържането на връзка както с близки, така и с далечни приятели. В резултат на това комуникационните мрежи станаха по-малки. През 2011 г. изследователите на Facebook измериха веригите от връзки, свързващи 2 милиарда потребители и установяват, че средната дължина е четири, а не шест познанства. Това обяснява защо целият свят научава за последните новини и модерни мемета почти едновременно.

Свиването на социалната дистанция по отношение на другите хора по света също допринася за разпространението на дезинформация и фалшиви новини, особено когато те са ориентирани към емоциите и въображението. Но също така награждава с неочаквани открития, свързани с комуникацията. Следващият път, докато чакате на летище или седите в бар, започнете разговор с напълно непознат. Може да имате повече общи неща, отколкото предполагате.

Лора Худ, The Conversation