Индустрията на страха: Как да управляваме тревожността, когато всичко наоколо плаши

Индустрията на страха: Как да управляваме тревожността, когато всичко наоколо плаши

Психотерапевтът Дженифър Герлах разказва за ползите от състраданието - за нас и за другите

Преди две седмици семейният ни хамак изчезна. Беше откраднат през нощта. Има много неща, които е по-страшно да загубиш. Въпреки това аз намерих в този акт нещо символично - загубих спокойствие и доверие в общността. Затова поставих нов хамак.

Страхът е навсякъде. Животните бягат от хищници, а хората – от опасенията си. В най-лошия случай страхът може да създаде защитен балон около човека, който блокира всичко останало. Достигайки клинично ниво, това се превръща в тревожно разстройство, което засяга всеки четвърти от нас.

В нашето общество страхът играе ролята на основен мотиватор. Повечето професии изискват спазване на изисквания, които се отнасят до закони и опасните последствия при нарушаването им. Много от действията, свързани със здравето, са продиктувани от страха от заболяване. Билбордовете ни напомнят за отговорността и страха от автомобилни катастрофи. Страховете на хората често се използват от измамниците. А и цялата застрахователна индустрия също е изградена върху страха. Чудно ли е, че в свят, изпълнен със страх, толкова много хора са податливи на тревожност?

Страхът е често срещан мотиватор, но невинаги е ефективен. Изследванията показват, че сред студентите страхът от провал има връзка с отлагането. Самосаботажът и сбъдващите се пророчества също са резултат от неконтролиран страх. Забавното е, че "синдромът на изгубената възможност" често се появява, когато се съсредоточаваме върху борбата с други страхове, като например страха от преумора за сметка на отношенията с приятелите и семейството.

Рисковете за здравето, свързани със стреса, са добре доказани, като съществува връзка между високия стрес и податливостта към различни патологии - от рак до сърдечни заболявания.

И все пак си представете - вие сте лишени от чувство за страх. И все пак той играе решаваща роля за оцеляването и откриването на опасности. Така че да се отървете от него не е вариант.

Какво е тогава решението?

Една от основите на терапията, фокусирана върху състраданието, е, че имаме баланс между три системи - система на заплахата, отговорна за оцеляването, система на мотивацията, която ни активира, и система на състраданието, фокусирана върху релаксацията и удоволствието от живота с близките. И трите са жизненоважни. От неврологична гледна точка системата на заплахата, свързана със страха и гнева, може да надделее над останалите. Когато се борите за живота си, да прегръщате близките си е неразумно. Поне не и ако бягате от диво животно.

Преди векове заплахите, с които са се сблъсквали нашите предци, са били като лъвовете в саваната - страшни и бързи. Четирите най-добри възможности са били да се бият, да бягат, да се сковат или да се скрият. Можехме да избягаме от лъва, да му отвърнем, да се правим на мъртви или, в краен случай, да се опитаме да му угодим.

Днес страховете ни често са много по-абстрактни и дълготрайни. Понякога пред лицето на заплахата това, от което се нуждаем, е спокойствие и осмисляне, а не бягство. Използването на връзките с другите и движението към това, което е важно за нас, ни позволява да отпуснем пространство на страха, но не и да му дадем цялото пространство.

И така, как може да се постигне това?

1. Позволете на страха, стреса и тревогата да съществуват

Бягството от неприятни и заобикалящи ни същества действа. Можем да избягаме от оси. Но не можем да избягаме от самите себе си. Игнорирането на стреса и тревожността има тенденция да ги умножава. Докато да приемем преживяването на страха и да позволим на тялото да го почувства, означава да позволим на емоцията да изпълни предназначението си. Можем да я наблюдаваме като пеперуда на ръката си, вместо да бъдем погълнати от нея като октопод.

2. Обградете се с хора, на които имате доверие

Ние сме социални същества. Като се чувстваме приети от другите и се чувстваме част от общност, ние сме по-малко уязвими към заплахи - както външни, така и вътрешни. Социалната подкрепа отдавна е определена като защита срещу последиците от стреса. Споделяйки живота си с други хора, ние активираме успокояващо-афилиативната система - радваме се повече и преодоляваме по-лесно трудностите.

3. Използвайте знаците, които ни напомнят за спокойствието

Всички ние имаме знаци, които ни дават усещане за спокойствие. Това могат да бъдат например снимки, които ни напомнят за хубави събития или взаимоотношения. Може да е сетивно преживяване - любим цвят или миризма. Използването на тези знаци помага да създадете усещане за спокойствие.

4. Грижа за физическото здраве

Чувството за сигурност се подсилва от физическото благополучие. Когато се чувстваме уморени, гладни или болни, това може да увеличи тревожността и податливостта към стрес. Полагането на грижи за нуждите на тялото укрепва нашата устойчивост.

5. Направете нещо творческо или забавно

Творчеството е директен начин за стимулиране на активиращата и успокояващо-афилиативна система. То е и начин за освобождаване на тревожността и изразяването ѝ, което го прави чудесно средство за облекчаване на стреса.

И в заключение

Животът изглежда като мозайка от страшни и красиви преживявания. Тенденцията да се фокусираме върху заплахите е широко разпространена в нашата култура. А мозъците ни са устроени така, че да идентифицират потенциални проблеми. Ето защо тревожността е естествена реакция. Но за мнозина стресът и тревожността достигат ниво, при което се превръщат в проблем. Можем да се преборим с това, като ангажираме други системи на психиката - с малки промени и напомняния. Психотерапията също може да помогне в този процес, особено терапията, която се фокусира върху състраданието, приемането на околните и отговорността.

Източник: Psychology Today

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ