Митовете за емоционалната интелигентност

Откакто излезе книгата на Даниел Голман „Емоционална интелигентност“, терминът стана изключително популярен и често използван в почти всяка сфера. Въпреки че тази концепция често се споменава на срещи, статии и обучения, съществуват редица погрешни схващания относно емоционалната интелигентност, като се започне още с думите „емоция“ и „интелигентност“. Ето четири често срещани мита:

Емоционалната интелигентност е вид интелигентност

Концепцията за интелигентност се появява във времето, когато започват първите широкомащабни тестове на човешките способности, често в контекста на военната служба. Един извод от тестовете за когнитивно представяне е, че хората имат индивидуални силни страни в определени области, но в същото време има реална разлика между хората, която отразява скоростта, капацитета и координацията на мисловните процеси. Тази цялостна разлика в крайна сметка беше наречена „фактор g“ (или обща интелигентност). Повечето тестове за интелигентност се фокусират върху скоростта, капацитета и координацията, измервайки това, което се нарича „течна интелигентност“.

През 80-те години на миналия век няколко изследователи (по-специално Робърт Стърнбърг и Хауърд Гарднър) разработват теории, които предполагат, че не съществува единичен основен интелект, а по-скоро няколко от тях, които водят до различията между хората в способността им да се ориентират в света. Концепцията за емоционална интелигентност е плод на това движение.

Проблемът е, че течната интелигентност е изключително трудна за подобряване. Наистина, ако погледнете разнообразието от стимулиращи мозъка игри, които се появиха на пазара през последните 20 години, ще откриете, че хората могат да подобрят представянето си в тези игри, но това не създава цялостна промяна в тяхната течна интелигентност.

И все пак знаем, че суровата интелигентност не е единственият елемент, който предсказва успеха на хората в реални ситуации. Това е така, защото знанията и уменията на хората имат голямо значение. Без значение колко добър резултат имате на тест за интелигентност, ако не знаете нищо за това как да ремонтирате автомобил, няма да успеете да го поправите, когато се повреди. Знанията и уменията на човек често се наричат „кристализирана интелигентност“.

Нещото, което наричаме емоционална интелигентност, не е генетично определен фактор, който създава индивидуални различия в това колко добре хората реагират на другите около тях. Това наистина е набор от знания и умения, които се развиват с течение на времето. Това позволява на хората да подхождат с повече разбиране и чувства към другите и да контактуват успешно с тях.

Използвайки термина интелигентност, ние изпращаме съобщение, че ефективното общуване с хората е способност, която някои хора имат, а други не. Предпочитам термина „човешки умения“ по две причини. Първо, той подчертава, че всички ние можем да се научим да бъдем по-ефективни в отношенията с другите. Второ, това, което често се нарича емоционална интелигентност, всъщност не е свързано с емоции.

Емоционалната интелигентност e свръзана основно с емоциите

Емоциите са резултат от ангажираността на хората. По същество човешката мотивационна система включва еволюционно стари мозъчни системи, които са заровени дълбоко в мозъка. Много от усъвършенстваните способности за разсъждение, които хората имат и които които включват мозъчни вериги, използващи мозъчната кора (кортекса), са изградени върху тези по-стари механизми, но не осигуряват дълбока представа за това как те работят.

Вместо това мотивационната система генерира чувства, които тези по-сложни системи за разсъждение интерпретират, за да пораждат емоции. Когато постигате целите си, се чувствате добре, а когато се проваляте, се чувствате зле. Колкото по-инвестирани сте в постигането на дадена цел, толкова по-силно е чувството. Вашите емоции вземат тези чувства и собственото ви разбиране за ситуацията, за да създадат пълно емоционално изживяване.

Човешките умения са по-малко свързани с емоцията и повече със способността да четете, разбирате и в крайна сметка да влияете върху мотивацията на другите хора. За да разберете мотивацията на хората, със сигурност искате да сте настроени към техните емоции, защото това ще ви предостави информация относно целите, които преследват, и дали успяват или се провалят в това, което са си поставили за цел.

Същевременно с това обаче трябва да обърнете внимание на ситуацията, в която се намират другите хора. Ролите, които хората играят, влияят на целите, които си оставят. Вие също трябва да знаете собствените си цели и мотивация. След това можете да намерите начини да съгласувате своите мотивации с тези на другите, за да създадете повече възможности за сътрудничество.

Емоционалната интелигентност непременно ще ви помогне да бъдете щастливи

Концепцията за емоционалната интелигентност придоби известност по същото време като движение, фокусирано върху благосъстоянието, наречено позитивна психология. Така наречената позитивна психология се корени в признанието, че много изследвания са фокусирани върху психическите разстройства и това какво не е наред с хората, когато всъщност има какво да се научи от хората, които функционират добре.

Наистина, хората с добре развити човешки умения често разпознават не само към негативните емоции на другите, но и факторите, които носят на другите радост или облекчение. Обръщането на внимание на гамата от емоции на другите хора е от решаващо значение, за да разберете наистина какво ги мотивира.

Имайки това предвид, отличното разбиране на положителните емоции не дава на човек способността да бъде щастлив през цялото време. Всъщност, колкото повече научавате за мотивацията и емоцията, толкова повече осъзнавате колко важно е да изпитате пълната гама от емоции, за да бъдете ефективни. Когато се опитвате да избегнете определено емоционално преживяване, обикновено го правите, като промените целите си, така че вече да не сте мотивирани от нещо, което води до това преживяване.

Например много хора не обичат да са тъжни. За да избегнат тъгата или демонстрирането й пред други, те се изолират от ситуации, които биха ги натъжили. Тъгата обаче е емоция, която изпитвате, когато сте мотивирани да постигнете желан резултат, но в крайна сметка се проваляте. Ако искате ограничите тъгата, тогава трябва да се откажете от важните цели. В същото време постигането на тези цели носи щастие и удовлетворение. Иначе казано, опитът да избегнете тъгата означава, че се откъсвате самите цели, които в крайна сметка създават щастие.

Емоционалната интелигентност е най-важната за успеха на лидера

Няма съмнение, че притежаването на добри умения за работа с хора позволява на лидерите да управляват по-ефективно другите. Но е опасно да се даде приоритет на емоционалната интелигентност пред истинското разбиране за това как работи бизнеса.

Съвременната бизнес учебна програма изолира управлението като основно умение и функция, което може да доведе до убеждението, че някой, който е добър лидер или мениджър в един контекст, вероятно ще бъде ефективен и в други контексти. Добрите лидери трябва да познават бизнеса, в който работят.

Човешките ще ви позволят да влияете върху поведението на другите хора. Но да знаете какво се опитвате да им повлияете да направят, изисква да сте запознати тактиките, които вероятно ще направят бизнеса успешен. Това не може да стане без дълбоко и широко разбиране на начина, по който работи бизнесът.

……………………

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев