„Опитът прави майстора“ е мит

Как се стига до „Карнеги Хол“? С практика, практика и още практика, гласи дългогодишна мъдрост в музикалните среди. Въпреки че може да звучи като добър съвет, това не е най-добрият или най-бързият път, защото положителният ефект от практиката има граници, казва Скот Йънг, автор на „Get Better at Anything: 12 Maxims for Mastery“.

В книгата си Йънг използва примера за повишаване на уменията в играта Tetris. „Хората прекарваха 80-часови седмични сесии в играта и се смяташе, че ниво 29 (най-високото) е невъзможно за преодоляване. Сега имате 12- и 13-годишни деца, които правят нещо, което не можеше да се направи преди 20 до 30 години“, обяснява той.

Това, което се промени, е комуникацията и споделянето на информация между играчите, улеснени от интернет и видеоклипове. „Това говори много за това как работи ученето като цяло и ученето в различни контексти. Можете да практикувате много, но ако не използвате най-добрите техники, включително тези на други хора, може да не постигнете подобрение“, категоричен е Йънг.

Практиката не е панацея, казва Йънг, като обяснява: „Това не е нещо, което директно ви прави по-добри в нещата. Има тенденция да ви прави по-автоматични и по-свободни в нещата и това има своите силни и слаби страни“.

Например, разбирането е от решаващо значение, когато става въпрос за четене. Ще бъдете успешен читател само ако можете да разпознавате буквите и техните звуци без усилие и да комбинирате тези звуци в комбинации.

„Трябва да практикуваме и да тренираме много умения. Но многото практика не означава автоматично, че научавате най-добрия метод“, казва той.

„Опитът прави нещата постоянни“ е опровержението на „опитът прави майстора“, казва Йънг, отбелязвайки: „Наистина искате да изпълнявате правилната техника от самото начало. Ето защо учителите по пиано и треньорите по тенис предпочитат да обучават някой, който няма опит, вместо някой, който има много опит“.

Търсене на обратна връзка

В своята книга „Outliers: The Story of Success“ Малкълм Гладуел популяризира правилото за 10 000 часа. То гласи, че за да станеш наистина добър в нещо, трябва да прекараш 10 000 часа или около 10 години, занимавайки се с това нещо. Въпреки че Йънг не оспорва стойността на отделянето на време за придобиване умение, той добавя, че увереността може да има слепи петна. Практиката ще увеличи вашето разбиране, но трябва да се поучите от резултата си, като получите и калибрирате решителна обратна връзка.

„Интересното е, че Андерс Ериксон, чието изследване беше голямо вдъхновение за това 10 000 - часово правило, беше доста изрично против идеята, че просто прекарването на много време в правене на нещо ще ви направи особено добри“, казва Йънг. „Той изгради аргумента за тази идея на база целенасочена практика – практика под ръководството на коуч с незабавна обратна връзка за вашето представяне.  Той твърди, че имате нужда от тези съставки, в противен случай можете да прекарате много време, правейки нещо и придобивайки увереност, но така и да не развиете истински експертен опит“, категоричен е трой.

Популярното разбиране за обратна връзка е, че учителят ви казва дали сте направили нещо правилно или грешно. Обратната връзка в смисъл на обработка на информация е получаване на информация от околната среда и реалността, на която се опитваме да повлияем.

„Стендъп комикът е в среда с богата обратна връзка, защото стои на сцената и хората или се смеят на шегите му, или не ги намират за забавни“, казва Йънг. „той не се нуждае от някакъв експертен комик, който да му каже: „Тази шега не работи“. Това може да е полезно, но в среда с незабавна обратна връзка вие разбирате това веднага.“

Мета-анализ на изследването на обратната връзка установи, че въпреки че има връзка между получаването на обратна връзка и резултатите от обучението, около една трета от обратната връзка е отрицателна, като тя обикновено е лична, а не ориентирано към задачи. „Когато дадете обратна връзка, която е ориентирана към задача, получателят може да направи нещо с нея“, обяснява Йънг.

Получаването на висококачествена обратна връзка ще зависи от това как я търсите. Когато просто питате учител, коуч или колеги: „Какво мислите?“ искате оценка дали свършената работа е добра или лоша. Това отваря вратата към негативизъм

„Просто няма начин в нашата социална среда някой да ви даде наистина остра обратна връзка и да не нанесе някакви щети върху взаимоотношенията ви“, казва Йънг. „Това изисква нечовешко ниво на съпротива.“

Вместо това той предлага да попитате: „Ако искахте да подобрите изпълнението на тази задача, какво бихте направили?“

 „Избягвайте цялата работа с оценката. Когато попитате какво може да се направи, за да има подобрение, вече не насочва мислите към това дали нещата са добри или лоши. Сега обмисляме конкретно какво може да се направи, за да ги подобри“, обяснява Йънг.

Когато търсите повече обратна връзка, можете да получите достъп до по-добри методи, които може да не откриете чрез процеса проба и грешка. Можете да реализирате решения и методи, които може би никога преди не сте обмисляли.

……………………

Стефани Воза за FаstCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев