Тъмната страна на перфекционизма

В сферата на отличното представяне и професионалните постижения търсенето на съвършенство често се разглежда като нещо, с което хората се гордеят. Почти всички сме чували типичния въпрос на интервю за работа: „Кои са слабите ви страни?“. Отговорът: „Твърде голям перфекционист съм“, може да звучи като добър привлекателен вариант за измъкване от трудния въпрос. В крайна сметка, кой би се осмелил да съди някого, който преследва на съвършенство?

Въпреки това, този привидно приемлив „недостатък“ носи със себе си няколко проблеми, за които не се говори достатъчно. Те са на преден план в най-новите изследвания на д-р Томас Къран, водеща фигура в психологията и поведенческата наука. Неговите заключения ще променят начина, по който мислите за перфекционизма.

Негативните ефекти, свързани с перфекционизма

Въпреки че опитът да извлечеш максимума от собствените си възможности може да звучи като цел, заслужаваща уважение, цел, работата на Къран хвърля светлина върху негативните странични ефекти от стремежа към съвършенство. Докато перфекционизмът може да бъде добродетел в контролирани и предвидими среди като училища и университети, където тестовите материали са предварително известни и усилията се възнаграждават, той може да бъде изключително контрапродуктивен в лицето на непредсказуемостта и неяснотата в реалния свят.

Перфекционистите процъфтяват в среда, в която се чувстват комфортно. Те нямат нищо против да вършат трудни неща, стига това да е нещо в тяхната област на опит, където шансът да сгрешат или да се провалят е минимален. Въпреки това, тъй като перфекционистите често искат нещата да са безупречни, те избягват да се впускат в неизвестното и да поемат рискове.

Тази апатия към риска и неизвестното ограничава техния растеж, като им пречи да разширят хоризонтите си, изследвайки области извън техните зони на комфорт. Въпреки отличното им представяне в познатите задачи, те все пак рискуват стагнация, като потенциалът им достига ранен таван поради нежелание да се ангажират със сложния и често несъвършен процес на учене, иновации и развитие.

Няма такова нещо като перфектна десетка

Професорът и организационен психолог Адам Грант предлага прозрения за перфекционизма в най-новата си книга „Скрит потенциал“. Грант, самопровъзгласил се за перфекционист, разказва историята за това как неговият треньор по гмуркане в колежа променя завинаги възгледите му за перфекционизма.

Като начинаещ гмуркач, Грант е смятал, че спортът ще подхожда на перфекционист като него. В края на краищата онези гмуркачи, които е гледал телевизията да се състезават на олимпийски игри, непрекъснато се стремят да постигнат перфектна десетка. Той е отделял дълги часове за тренировки, за да усъвършенства сравнително прост тип гмуркане, с което е свикнал и се е чувствал комфортно. Докато е ставал все по-добър в този тип гмуркане, общият му напредък се е забавил. Причината за това се свежда до избягването на различни, по-сложни типове гмуркане.

Един ден неговият треньор му е задал въпроса: „Адам, знаеше ли, че в гмуркането няма такова нещо като перфектна десетка?“ Изненадан, той е казал на треньора си, че това не е вярно - онези олимпийски гмуркачи по телевизията са получавали перфектни десетки през цялото време. Неговият треньор му обяснил, че ако погледне в правилника, перфектната 10-ка в гмуркането в гмуркането означава отлично постижение, а не съвършен такова.

Тази промяна в перспективата и осъзнаването на факта, че съвършенството е илюзия, е променила подхода на Грант завинаги. След това той започва да си поставя реалистични и постижими цели, които му позволяват да се проваля и да излиза повече от зоната си на комфорт. Прегръщайки несъвършенството, присъщо на всяко усилие за растеж, той успява да открие по-адаптивен, издръжлив подход към гмуркането, работата и самия живот. „Това е най-големият урок, който някога съм научавал“, каза той в скорошно интервю в подкаст.

Да се научиш да правиш компромиси

Като бивш професионален баскетболист също научих рано, че съвършенството е илюзия. В моя спорт перфектната игра – тази, при която резултатът на противника остава нула, не съществува. Вместо това добрите треньори учат своите играчи на същността на играта: стратегически компромис. Добрите баскетболни отбори се стремят да неутрализират силните страни на противника, като същевременно приемат някои неизбежни компромиси другаде на игрището. Знаейки, че съвършенството не съществува, те си поставят реалистични цели и привеждат стратегиите си в съответствие с тях.

Съвършенството е илюзия, която може да отклони фокуса ни от постижимото. Като си поставяме реалистични цели, прегръщаме нашите уязвимости и си даваме пространството да експериментираме и да правим грешки, ние проправяме пътя за непрекъснат растеж.

Докато се ориентирате в сложността на предприемачеството и лидерството, помислете върху тези прозрения за истинската природа на перфекционизма. Не става въпрос за преследване на непостижим идеал, а за стремеж към съвършенство в границите на вашите възможности и обстоятелства – и желанието постепенно да разширявате тези граници, докато се движите напред. Прегръщайки несъвършенството и несигурността, смята Грант, можем да разкрием нашия скрит потенциал.

………………………..

Хуан М. Фернандес за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев