Тайната на Сам Алтман за изключителна мотивация

OpenAI наскоро набра 6,6 млрд. долара при нов кръг от финансиране, давайки на компанията пазарна оценка от 157 милиарда долара (но освен това загуби и няколко висши ръководители), поставяйки началото на нова фаза от дебата за бъдещето на ИИ.

Но колкото и хората да обичат да спорят за изкуствения интелект и как той трябва да бъде изграждан отговорно, един факт е неоспорим – растежът на OpenAI под ръководството на главния изпълнителен директор Сам Алтман е невероятен.

Създателят на ChatGPT запали фитила на настоящия бум на ИИ и сега струва повече от 87 процента от компаниите от S&P 500, като същевременно продължава да има централна роля в дискусията около ИИ.

Алтман очевидно е човек с високи амбиции. Как успява да поддържа изключителната мотивация, необходима, за да направи нещо толкова дръзко като началото на революцията на ИИ?

„Стремете се да бъдете водени отвътре“

Изкуственият интелект е изключително конкурентна област. Почти всеки технологичен гигант, от Google до Meta, влагат милиарди долари в пространството. Това може да ви изкуши да стигнете до заключението, че Алтман черпи стимула си от чистата конкуренция. Но в подкаст интервю от 2019 г. с икономиста Тайлър Коуен, Алтман настоя, че желанието да победиш някой друг всъщност е доста скапан начин да се мотивираш.

Тогава Алтман беше президент на известния стартъп ускорител Y Combinator, където работеше с някои от най-обещаващите основатели на стартъпи. Когато Коуен попита Алтман какво отличава успешните основатели, той посочи предимства като опит и интелигентност над средното ниво.

Но той също така акцентира и върху т. нар. „манталитет на основателя“ (категория, в която той включва себе си). За щастие, това е начин на мислене, който почти всеки може да възприеме. Алтман го описа само с няколко думи: „Стремете се да бъдете водени отвътре“.

„Мисля, че едно наистина важно нещо, към което трябва да се стремите, е... да бъдете подтикнати да се състезавате със себе си, а не с други хора. Ако се надпреварвате с други хора, вие попадате в капан – един вид участвате в турнир, при който ако спечелите, всъщност губите“, каза Алтман.

Безкрайните сравнения ще ви направят нещастни

И Алтман далеч не е единственият човек, който настоява, че сравняването с другите е рецепта за безкрайно неудовлетворение.

Айнщайн е дал съвет на едно пиколо в тази насока: „Спокойният и скромен живот носи повече щастие, отколкото стремежът към успех, съчетан с постоянно безпокойство“

Съвременната психология е съгласна с гения в неговото предупреждение срещу „постоянното безпокойство“, въпреки че има по-малко закачливо име за проблема – хедонистична бягаща пътека. Проучванията показват, че ако се стремите към външни показатели за успех, като например по-висока заплата или по-висша титла в професионалната йерархия, когато ги постигнете вие просто коригирате очакванията си в посока нагоре. Бързо се връщате към копнежа за някакво друго постижение, което е просто извън вашия обсег.

Ето защо печалбата от лотарията обикновено не прави хората по-щастливи. Това е и една голяма причина, поради която толкова много успешни хора, водени от външни мотиватори, остават толкова нещастни.

Защо целите могат да бъдат ограничаващи

Иначе казано, ако сте мотивирани отвътре, това ще ви направи по-щастливи. Ще ви помогне ли обаче да постигнете повече? Алтман вярва, че отговорът е „да“.

„Ако се състезавате със себе си и всичко, което се опитвате да направите, е  за собственото ви самоудовлетворение, а също и за влиянието, което имате върху света и задължението, което чувствате да бъдете най-добрата възможна версия на себе си, няма ограничение докъде можете да стигнете“, каза той пред Коуен.

Целите могат да работят като краткосрочна мотивация и те са важен инструмент за мениджърите. Но експертите отбелязват, че ако искате да поддържате висока мотивация за сложни задачи в дългосрочен план, трябва да обичате процеса свързан с това, което правите.

Трябва да правите това, което правите, защото ви харесва да го правите и смятате, че си заслужава, а не защото води до някаква външна награда.

В края на краищата, както отбелязва авторът Райън Холидей: „Целите по своето естество са крайни и мимолетни. След като ги постигнете, какво тогава? Може да изпитате кратък момент на удоволствие и удовлетворение, но скоро оставате пред два избора: или напълно да спрете да правите това, което сте преследвали, след като сте достигнали целта си, или да осъзнаете, че няма дестинация и че продължавате да вървите и вървите и вървите“.

В книгата си „If You’re So Smart, Why Aren’t You Happy?“ професорът по бизнес в Университета на Тексас в Остин Радж Рагунатан представя същата позиция, но я формулира малко по-различно. Той съветва да се гони майсторството, а не успехът.

„Когато не е необходимо да се сравнявате с други хора, вие гравитирате към неща, които инстинктивно обичате да правите и в които си сте добри. Ако се съсредоточите само върху това за достатъчно дълго време, тогава шансовете са много, много големи, че така или иначе ще напреднете към майсторство и ще спечелите славата, власт и пари, но те ще бъдат страничен продукт от това, а не нещото, което преследвате директно в опитите си да бъдете по-добри от другите хора“, обясни той в интервю.

………………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев