Време е да започнеш да живееш живота, който си си представял

Време е да започнеш да живееш живота, който си си представял

Време е да започнеш да живееш живота, който си си представял

Нашето светоусещане понякога е много  индивидуално. Често се случва двама души да наблюдават едно и също явление или обект и да го възприемат по различен начин. За единият от тях залезът, например, е великолепна експлозия от цветове предизвикваща незабравимо усещане, което  може да предизвика  потребност да бъде споделено с любими хора.
За друтия това е монотонно повтарящо се явление, което  заменя  деня с ноща и след него просто става...тъмно. Удивително е как по тези критерии, тези двама души могат  се възприемат, като принадлежащи към различни светове. Те трудно споделят емоции, особено ако не са склонни да проявят разбиране към сетивността на другия.
Тези различия се определят, като особености на характера и специфичен темперамент на личността.
Но има една особена категория хора, които виждат света по различен начин. В тяхното съзнание всяка буква или цифра се свързва с точно определен цвят. Или изграждат в съзнанието си точно определени цветови форми при звученето на определена музика. Това състояние на ангажиране на сетива, за които не са включени преки стимули се нарича синестезия. През 1666 г. със своите изследвания, откриването на спектъра на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете Исак Нютон повлиява на нашето днешно разбиране за възприятието и теорията на цветовете. Той се приема за първия откривател на явлението .
Интересното е, че в детството си тези хора могат дори да се забавляват от тази цветна форма на възприятия, смятайки я за нормална. Скоро след това силно се притесняват,  когато научат, че не по този начин околните  виждат света. Синестезията всъщност не е болестно състояние, тя е един по-особен начин, по който сетивата си партнират.


Учените дават много примери за комбинирано  съучастие на всички сетива при възприемането на дадена ситуация. Може би, най- показателни са тези по време  на дискотека  в Ню Йорк. Приятният хаос, който цари там е описан така:
„Петък вечер. Танцовият ритъм доминира, едновременно дразнещ и хипнотичен и повече чувстван, отколкото чуван. Лазерни лъчи  кръстосват залата. Телата се движат. Мирис на алкохол, парфюм и храни се смесват във въздуха. В залата има толкова много информация за един миг, че се измъквате навън бързо, за да поемете чист въздух!“
В един момент са провокирани едновременно много сетива. Активиран е външният и вътрешният емоционален свят и тази смесица от цветове, форми и образи, аромати, звуци и вкусове залива мозъка с бясна скорост. Установено е обаче, че подобно нещо се случва и в една делнична сутнин в Манхатън или който и да е квартал на световните мегаполиси – резки спирачки, клаксони на коли, разговори при будки за вестници, светофари, пешеходни пътеки...
Невролозите имат различни теории за това, как точно се случват нещата. Според някои от тях, всяко едно от сетивата ни насочва своята информация към  съответния специализиран център в мозъка и очаква реакция. След събиране на цялата информация, сетивата интегрират своите сигнали и получаваме картина на ситуацията.
Според други, сетивата интегрират сигналите към себе си още в мига, в който те са възприети. След като определена зона в мозъка, наречена таламус разпредели сигнали към различни специализирани зони започва истинката интерпретация  на възприетите сигнали. Този процес зависи до голяма степен от индивидуалния предишен опит, който притежаваме, от емоционалното ни състояние в момента на възприятието. 
Така потокът от информация може да бъде едини същ, но неговата интерпретация и реакцията на тази информоция, често е различен. Ето защо за някои от нас залезът е романтичен и предизвиква сантиментални чувства, а за други е знак, че денят свършва.
Способността на мозъка да интегрира сигналите от всички рецептори, с които разполагаме е залегнала и в правилата за успешните комуникации на високо ниво, чрез мултимедийни презентации. Въведени са пет основни принципа:
1. Аудиторията възприема повече при представяне на думи и образи, вместо само с думи.
2. Принцип на врмевото съседство: хората възприемат повече при успоредното представяне на образа и съответния текст , отколкото в определена последователност .
3. По- добра ефиктивност се постига при близко позициониране на образи и текст.
4. Принцип на кохерентността - важно е да се поднася информация пряко свързана с темата. Излишната информация разконцентрира вниманието.
5. Принцип на модалността - аудиторията възприема повече при поднасяне на анимация и непринуден разказ, отколкото при добавен текст.
Тези принципи касаят главно два рецептора - зрителен и слухов.
Доказано е обаче, че сензорите на обнянието могат да се обвържат в дългосрочната памет със спомени, предизвикващи много силни чувства, както носещи удоволствие, така и свързани с мъчителни асоциации. Това явление  е известно като ефекта на Пруст.
По време на операция провеждана с местна упойка на ветеран от войната, при употребата на електрокаутер, отделената миризма при работата на инструмента събудила у пациента одавна избледнели спомени от военните действия, когато шрапнел ранил войникът до него на бойното поле. Тежкият спомен бил толкова силен и мъчителен за оперирания, че острата му реакция едва не създала предпоставки за усложнения по време на операцията.
За загадъчната Анастасия Романова се говори, че събудила спомените за благородническия си произход, при контакт с аромати, които много напомняли парфюма на нейната майка.
А ако погледнем в собствения си живот, често ароматите напомнящи на детството ни  предизвикват най- често прекрасни спомени.
За пореден път се убеждаваме в сложноста на менталната материя. Милионите комбинации от зрителни, слухови, обонятелни или вкусови сигнали могат да провокират непредвидими реакции и дори понякога да повлияят на нашите осъзнати избори и решения.
Животът по недвусмислен начин показва дали тези решения са били правилни или погрешни.
 Едно е сигурно, че това огромно многобразие от провокиращи сетивата сигнали предлага и разкрива великолепието на света, в който живеем. Ще позволим  ли пъстротата на живота да ни залее и направи част от самия него или принудително ще затворим съзнанието си и ще го оставим да премине покрай нас? Изборът е наш. 
Хенри Джеймс има една прекрасна мисъл за това: „Време е да започнеш да живееш живота, който си си представял“.  Аз ви желая да изживеете живота си със страст , която да Ви направи щастливи !
 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ