За какво забравяме да благодарим на приятелите си

„Някои от най-добрите ми приятели са мое семейство. Някои от тях познавам от дете. Други са по-нови приятелства, които растат все по-силни с всеки изминал ден. Въпреки че са много различни, всеки от приятелите ми е необикновен и аз съм този, който съм днес, защото го имам в живота си.“

Това пише в блога си Марк от MarcandAngel.com.

Той смята, че въпреки че не можем да живеем без приятели, най-често забравяме да им благодарим и усещаме колко са били важни чак когато ги изгубим. Според него има поне 40 неща, за които всеки от нас може да благодари на някой приятел, като под приятел има предвид освен дете, с което сме израснали на улицата, също и колега, роднина, родител.

Можем да им благодарим за следното:

• За това, че са направили с присъствието си толкова много обикновени моменти от живота ни изключителни.
• За това, че са ни дали тласък да продължим напред, от който сме се нуждаели в определен момент.
• За това, че са ни казали истината, дори да боли.
• За това, че са ни накарали да изречем наглас нещата, които дълго са ни тревожили.
• За това, че сме ги срещнали на половината път.
• За това, че не са застанали на пътя ни когато сме се отправили към други важни цели в живота си.
• За състраданието.
• За това, че се сещат за нас.
• За комплиментите.
• За това, че ни отделят от времето си – времето е най-ценно.
• За 100-процентовото им присъствие във важни моменти.
• За това, че са усещали, когато нещо не е наред.
• За усилието да ни разберат и да погледнат от нашата гледна точка.
• За усилието да не ни съдят и третират все едно ни познават по-добре, отколкото се познаваме ние самите.
• За нагласата да са склонни да грешат.
• За подкрепата при важни лични решения.
• За привързаността дори след като сме разделени от разстоянието.
• За появата в добри и лоши времена.
• За търпението и убеждението, че не винаги можем да сме силни или мили.
• За ангажирането с наши проблеми.
• За излизането извън комфортната зона, понякога от личните убеждения, за да бъдат редом до нас.
• За желанието да бъдат редом до нас.
• За реализирането на планираното.
• За вярата в нас като личност.
• За подаването на ръка когато се спънем и паднем.
• За грижовните думи.
• За приемането ни такива, каквито сме.
• За удобството да се чувстваме добре с тях в кожата си.
• За това, че се радват на компанията ни.
• За това, че ценят времето ни.
• За това, че ни показват, че са благодарни да ни имат в живота си.
• За това, че ни подкрепят когато сами поставим себе си като първи приоритет.
• За това, че ни обичат.
• За това, че ни помагат да обичаме себе си.
• За малките постъпки, които променят голямата картина.
• За прошката, когато ги засегнем, защото добре ги познаваме.
• За това, че не ни припомнят непроменимото минало, а са с нас в настоящето и искат да планираме бъдещето.
• За липсата на очакване връзката помежду ни винаги да бъде лека и разтоварваща.
• За това, че ни дават пространство, в което да се усамотим, когато имаме нужда да помислим. 
• Най-вече за това, че са тях самите.