"Казвам се Моюру, викайте ми Мая!"

При преговори с японци най-важно е да уважаваш йерархията. Първите хора очакват да бъдат третирани с голяма доза церемониалност и респект. Отнасяй се с тях като към ВИП персони

ЗА ХОРАТА ОТ БИЗНЕСА извън Япония понякога е трудно да разберат важността на йерархията в корпоративната култура. Статусните взаимоотношения между членовете на една фирма са ключов фактор за това как те се отнасят помежду си и как очакват другите да се отнасят към тях.

Въпреки че аналогиите са неточни и опасни, можем да направим сравнение с отношенията между новобранците и старите войници в казармата. Взаимоотношенията се основават на това кой колко време е служил. Очаква се новобранците да уважават и почитат старите. В японското общество семпай е старшият, кохай е младшият. Дори когато двама непознати японци се съберат за първи път да вършат нещо заедно или да се развличат, първата им работа е да определят кой е семпай и кой е кохай. От това зависи не само поведението им, но и какъв език ще използват при общуването. Решаващ фактор е възрастта, който в японската корпорация е почти винаги в синхрон с длъжността.

Например българският сумист Котоошу разказва как, като постъпил в школата, официално го зачислили за "слуга" на по-стар сумист. Изпълнявал му поръчките, перял го, наред със задълженията му на чистач и кухненски работник. Сега, когато Котоошу вече се е издигнал в сумото и е напреднал във възрастта, има свой личен "слуга". В айкидото и джудото всеки ученик се строява в началото на тренировката в строго съответствие с ранга и пояса си. Тоест, ако не си знаеш ранга, не знаеш дори къде да застанеш.

Подобна атмосфера преобладава в японските фирми, организации, клубове и социални групи. Използвай това познание за японската култура, за да изградиш успешни работни взаимоотношения с партньорите. Първо определи прецизно статуса на японците, с които работиш. Това може да стане, като помолиш познат японец да ти помогне да дешифрираш значението на титлите в неговата фирма. Използвай умело информацията от визитните картички. Често те са двустранни - от едната страна са на английски, от другата на японски. На английската страна често титлите на всички са или директор, или ръководител, или мениджър, тоест налице е изкуствено завишаване на поста. Или обратното - пише мениджър, а човекът е генерален директор и дори собственик на компанията. В случая шефът е проявил скромност. На японската страна на визитката обаче е означена действителната длъжност. Ето защо е важно да имаш познат японец, който да преведе. Ако нямаш такъв познат, остава да налучкаш йерархичното положение на японския партньор, като използваш за отправна точка възрастта му. В Япония все още действа придвижването по йерархичната стълба с напредването на възрастта.

След като вече си разбрал йерархията, на всяка цена се отнасяй по подобаващ начин към служител с висок статус. Японците, които са се издигнали в йерархията на фирмата си, очакват да бъдат третирани с голяма доза церемониалност и респект. Отнасяй се към такива хора като към ВИП персони. Например, ако такъв японец идва на посещение във фирмата ти, вземи мерки той да бъде посрещнат с нужната помпозност. Също е важно да показваш подобаващо уважение към високостоящ японец, като по време на дискусия например не изразяваш пряко несъгласие с него, което ще го постави в конфузно положение. Друг важен момент е да обърнеш специално внимание на състава на екипа, който работи по съвместен проект. Гледай на всяка цена длъжностният състав на твоите хора да копира максимално този на японската страна. Например, ако японският тим се състои от висш мениджър, ръководител на средно ниво и младши сътрудник, трябва и твоята група да има същата структура.

Накрая, постарай се да се сближиш със служител на японския партньор, който е на същото йерархично ниво като теб или на същата възраст. Японците се чувстват по-комфортно, когато се сближат с някой от същата черга. Такива взаимоотношения може да се окажат много силни и плодотворни и да продължат с години, докато и двамата се издигате в кариерата.

Етикетът при общуването също е важен и много по-различен от европейския. Например какво обръщение е най-добре да използваш при комуникация с японец? От една страна, някои японци се представят с фамилното си име. От друга, има такива, които направо си избират много непринуден английски или български прякор: "Казвам се Моюру, викайте ми Мая!".

Много неяпонци изразходват доста време и енергия, чудейки се как да започнат имейла си към японски партньор или клиент - "Скъпи господин Сузуки", "Сузуки сан" или направо на малко име Ичиро.

По традиция в японска бизнес среда хората се обръщат помежду си на фамилно име и прибавят след него уважителното "сан". В по-консервативните корпорации служителите често се обръщат по титла, като наричат например шефа на отдела "бучо". Рядкост е в японска фирма служителите да се обръщат помежду си на малко име.

За много неяпонци, особено за американците, да бъдат наричани с фамилните си имена, изглежда малко сковано. Но за японците това не носи такава конотация. И обратното, японците се чувстват некомфортно, ако се обръщат към тях на малко име. Въпрос на навик. 

От друга страна, японци с достатъчно международен бизнес опит и такива, които са живели дълго време в чужбина, нямат нищо против да ги наричат с малко име. Те дори може да са си избрали и английско или друго име, с което предпочитат другите да се обръщат към тях.

Тъй като предпочитанията варират доста, най-добрият подход е да попиташ човека, с когото правиш бизнес, как той предпочита да бъде наричан. А ако нямаш възможност да го попиташ, слагай "господин", "госпожа" или "сан", докато не бъдеш помолен да използваш малкото име на човека. Никога няма да сбъркаш, ако използваш фамилното име.

Една друга трудност има, когато получиш имейл от японец и по името не можеш да определиш дали е мъж или жена. Като правило повечето имена, завършващи на "ко", са женски. Но има и изключения, например мъжкото име Йошико. Има също японски имена, като Каору, които може да са и женски, и мъжки.

В същото време много неяпонци се чудят защо японецът често ги нарича с малкото име, като слага след него "сан". Японците често използват този словесен хибрид, когато общуват с неяпонци. От една страна, чуждите малки имена ги запомнят по-лесно от фамилните, които често са доста "завъртени". От друга, японците знаят, че в много страни използването на малко име е знак за топли чувства. В същото време "сан" носи уважителна нотка. Ето защо, когато японец те нарича на малко име и слага "сан" след него, възприемай го като комплимент.    

Косу Хаяоки, Осака, специално за "Мениджър"