Съмненията често са наши врагове

„Съмненията често са наши врагове. Под техен натиск от опита отказваме се ние ...и сбогом на възможния успех!” - Уилям Шекспир

Много често, от предпазливост или подвластни на традиционните рамки на мислене попадаме под влияние на съмненията, било то за дребни неща в ежедневието или в голям мащаб, когато се правят революционни открития, от  които зависи бъдещето на човечеството. Общоизвестно е, че истински големите открития разчупват установените рамки и правила. Умовете дръзнали да направят това, винаги търсят нещо отвъд хоризонта. 

Това се случва и през 1968 г., когато от бактерии са изолирани отдавна известните рестрикциони ензими способни да унищожават вируси, като разкъсват ДНК – структурата им. Особеното тук, е че тези ензими проявявят избирателност само към определена последователност от гени. През 1972 г. Пол Бърг, в университета Станфорт, използва това и постига  ефект на разделяне на различни последователности от гени в ДНК на вируси и свързването им по различен начин, като получава т.нар. рекомбинантна ДНК.

„Той успява да направи това, което ретровирусите отдавна умеят - да вкара различен ген в една хромозома”, казва Мат Ридли, авторът на книгата „Геномът”.

 Около година след това откритие е поставено началото на нова биотехнология - генното инженерство - чрез създаването на чревна бактерия, притежаваща ген имплантиран от жаба. Поставено е началото на съвършенно нов начин на манипулиране на генома.

Както често се случва, когато врата е открехната, светлината през нея разкрива нови възможности: 

• изработване на ваксини
• синтез на растежен хормон от бактерии 
• лечението на редица генетични заболявания чрез технологията за отстраняване на патологичния ген

Смелостта на решенията е впечатляваща и може би най- красноречив е фактът, че  първата генна терапия е осъществена от Френч Андерсън и Майкъл Блийз  при дете с тежко генетично заболяване, което предизвиква бърза смърт на белите кръвни клетки и не позволява на организма да изгради имунитет дори срещу банални инфекции. Заради грешка в последователността на единичен ген, разположен в 20-та хромозома, наречен ADA. Тези деца имат кратък и изпълнен с мъчителни болести живот. Андерсън и Блийз предлагат  терапия с внасяне на  обработен ADA-ген и постигат незабавен успех. 

Примерите за подобни успехи са много. Неминуемо стигаме и до клонирането, до реалната възможност да създаваме копие на себе си, но с по-добри характеристики!

И тук въпросите са много. Те идват често изпълнени със съмнения и то основателни:

• До къде можем да стигнем? 
• Имаме ли право на това?
• Какво постигаме и не губим ли нещо с тези постижения ?

Ясно е, че колкото по- напред отиваме, въпросите няма да свършват. Те са градивни.

Те отразяват морала ни, те са съмненията, които ни правят човеци, колкото и успехите ни да ни доближават до Бог. И ако тези съмнения не отнемат смелостта ни, но все пак ни държат здраво стъпили на земята, може би всяко откритие ще ни придвижва напред  и ще бъде за добро!

Само така ще можем с чисто сърце да завещаем на децата си: „Две абсолютно трайни неща – едното са корени, а другото - криле!” - Ходинг

Д-р Доротея Станчева, медицински управител на медицински център „Пансанус”