HR консултант: Екипът, който постига успех

Кога казваме, че сме част от истински екип, а не от обикновена група? Разликата е значима. Работната група се опира основно върху индивидуалния принос на членовете й, докато работата в екип води до създаването на продукти, които няма как да се появят, ако хората дават само своя индивидуален принос. Екипната работа увеличава простия сбор на индивидуалния принос и не случайно често се използва фразата, че „2+2=5“. Работната група се събира, за да се сподели информация, да се чуят различни мнения, да се вземат решения, които да подпомогнат всеки служител да свърши по-добре своята самостоятелна работа като фокусът винаги е върху индивидуалните цели и личната отговорност. Членовете на групата са отговорни само и единствено за своите индивидуални резултати. При екипа има не само индивидуална, но и взаимна отговорност.

Дали да работим в екип или в работна група? Отговорът на този въпрос е важен. Ако са необходими резултати, които са по-големи, отколкото е механичният сбор на индивидуалния принос от всеки служител, следва да се инвестира в създаването и развитието на екип.

Един от сериозните проблеми в бизнеса, е когато екипът на ниво топ-мениджмънт се състои от много добри специалисти, всеки един от които добре се представя в своята функционална област, но спойката между тези хора липсва. Някои от наблюдаваните поведения са: мениджърите проявяват интерес основно към своята функционална област и задачите, които имат да свършат и забравят, че са част от топ-екипа на компанията; предпочитат да избягват конфликта и по възможност да оставят въпроса сам да се разреши. Често го отнасят до изпълнителния директор, който трябва да е арбитър по всеки един спорен въпрос, а в най-добрия случай - разрешават противоречието си извън офиса. Друго деструктивно поведение е привидното съгласие с взетото общо решение, но на практика с действията си (или по-скоро с бездействието си) мениджърът дава да се разбере, че не подкрепя взетото решение, макар че никога открито не е заявил това и ако бъде попитан открито, ще отрича.

Не ви ли се е случвало също така ситуация, в която всички членове на екипа вземат решение, разпределят си задачите, но впоследствие някой от тях не свършва поетия ангажимент, намира оправдания за това, отсъства и така подвежда целия екип и забавя изпълнението на общата задача. На мен всичко това ми звучи доста познато и преживяно много пъти.

Как се създава добре функциониращ екип?

Първо, трябва да се уверим, че имаме нужда от истински екип, а не от работна група. Това означава: а) членовете на екипа са взаимозависими – те продължават да работят заедно даже след като е свършила работната среща, търсят подкрепа и съвет един от друг и са отговорни пред колегите си; б) едни и същи хора са членове на екипа и този факт не се променя в определен период от време.

Второ, екипът има ясна цел, която не е механичен сбор от индивидуалните цели на неговите членове. Всеки екип трябва да си зададе въпроса „Защо съществува нашият екип? Каква е общата ни цел, която нито едно звено в организацията не може да постигне самостоятелно?“

Трето, членовете на екипа са правилно подбрани: а) всички те вярват и подкрепят постигането на общата цел; б) притежават нужния опит и умения, имат концептуално мислене, лоялни са и се отнасят с разбиране към колегите си, те са и екипни играчи.

Четвърто, структурата на екипа е стабилна, а това ще рече: броят на хората в екипа е не повече от 8-9 души, които имат малко на брой, но стратегически задачи, а те, от своя страна, са изключително важни за просперитета на компанията. Тези задачи не могат да бъдат делегирани на други участници. Такъв екип изработва нормите си на поведение и правилата си за работа, а също така притежава чувство за колективна отговорност.

Пето, екипът работи в организационна среда, която подкрепя осъществяването на неговата мисия. Това ще рече, че има на разположение нужната информация и други материални ресурси, а членовете му са с подходящо образование и квалификация. Системата на оценка на трудовото представяне и системата на възнаграждение са ориентирани към екипната отговорност и зачитат преди всичко екипния принос, който има върховенство пред индивидуалното или функционалното представяне.

Шесто, най-успешните екипи имат подкрепа от своя лидер, който не само държи ръка върху пулса на външната среда и насочва екипа в правилната посока, но който наравно с това инвестира в развитието на екипа и на неговите членове. На съвременен език това се нарича екипен коучинг. Най-голям ефект в екипната работа се наблюдава, когато членовете на екипа изработват и се придържат към своя собствена стратегия на поведение, която не им е наложена от техния „шеф“ или лидер. В много от случаите успешните екипи получават и външна подкрепа как да работят по-добре заедно.

Евгения Георгиева, активен член на Българска асоциация за управление на хора и управител на консултантска фирма Талънт Линк България