Бизнес с приятели

Популярна мантра от развлекателно-мотивационните фейсбук групи твърди, че „ако искаш да вървиш бързо, тръгни сам, ако искаш да стигнеш далече, тръгни с някого”. В бизнеса обаче това е колкото вярно в някои случаи, толкова и подвеждащо в други. Защото има примери както за големи успехи на приятели, работещи заедно, така и за грандиозни провали. Които, разбира се, развалят и дружбата – като Фред и Барни, които като се скарат, си искат всички домакински и риболовни принадлежности, с които някога са си услужвали. А когато се палеха още повече, си спомняха дори и за отдавна забравени дългове.

Бизнесът с приятели печели от това, че не е необходимо тепърва да се създава доверие между партньорите, това вече е факт. Двамата, тримата или повечето съдружници се познават, знаят си темперамента, донякъде са претръпнали към неравностите в характера и в светогледа един към друг. Иначе приятелството отдавна да се е разпаднало – при първата пиянска свада или спукана гума по планински път. И още, тези хора повече са свикнали да разрешават помежду си конфликтните ситуации, с които неизбежно са се сблъсквали. А когато става въпрос за нов бизнес и за значителни морални и материални инвестиции, приятелството помага да се съхранят вътрешните ресурси и всички усилия да бъдат насочени към постигането на резултат. А и нека си припомним и нещо изключително важно: обикновено общ бизнес започват хора, които споделят една и съща страст към нещо, а страстта е двигателят на успеха. Това са позитивните страни.

Казват обаче, че причина номер едно за провала на стартъпите е конфликт между съоснователите. Да, в тези случаи често виждаме съчетание на таланти и понякога всеки поема по собствен път и прави нещо не по-малко велико. Общото начинание обаче е провал. Приятелството в някои случаи прави хората по-мързеливи и безотговорни към общото дело, понеже нямат необходимостта да се докажат. При това егото, обичайно притъпено в едни дружески отношения на маса, на ски или в бара, може с цялата си унищожителна сила да се прояви в бизнеса. По принцип всеки жив и що-годе прилично амбициозен човек е склонен да придава значимост на собствените си дейности и постижения и да омаловажава чуждите. „Аз работя от сутрин до вечер, имам идеи, намерил съм клиенти, а в крайна сметка получаваме поравно“. Това е мисъл, която е колкото и често срещана, толкова и субективна – дотолкова, че в един и същи момент и двамата партньори могат да я споделят, при това доста емоционално. Заради всичко това казват, че в бизнеса няма понятие за приятелство, има само идея за взаимноизгодни дейности.

А за да бъде едно приятелство успешно и в бизнеса, отношенията между двамата и техните роли са поставени още в началото. Няколко са основните модели за това.

Моделът Кранг и Шрьодер

Подобно на двамата зли герои от „Костенурките нинджа“, в част от добрите бизнеси с двама единият е концептуалист, а другият – организатор и търговец. Иначе казано, единият е мозъкът, другият – ръцете и краката. Едното не може без другото, но пък двете заедно правят голяма сила. Нещо повече, всеки от тях се чувства комфортно в ролята си. Визионерите често са такива, които гледат отгоре и далеч, но са слаби в изпълнението. Обратното, търговския нюх и вниманието към детайла са ценности, присъщи на хора по-здраво стъпили на земята и  с по-комбинативен ум. Синергията е взривоопасна. Стига темпераментите на двамата да съвпаднат.

Моделът Илф и Петров

Както отговарят ненадминатите в тънкия си хумор руски автори когато ги попитат как пишат заедно, „единият тича по редакциите, а другият пази ръкописа да не го откраднат“. Това са хора с общи интереси, с еднакво отношение към бизнеса и към живота въобще – като че ли единият е клонинг на другия. При този модел разпределението може да се направи така, че всеки да е доволен, защото често вършат работата заедно. Обсъждат, ходят заедно по срещи, и двамата са публични личности, заедно се качват на сцената, когато трябва да вземат награда. Чувал съм даже за случай, когато на такива съдружници с разрастването на компанията им „забраняват“ да пътуват заедно в самолет – ако се случи инцидент, поне единият да оцелее.

Моделът локомотив и вагон

Такива са случаите, когато работата между двамата е разделена по сфери на дейност и едната е зависима от другата – например единият отговаря за производството, а другият – за продажбите. Въпросът е, че в тези ситуации второто зависи от първото. Вагонът например сам по себе си е полезен, но не може да изпълнява функциите си, ако няма локомотив. И тук е източникът на възможни конфликти между двамата – единият може да живее с представата, че е по-важен, че работи повече, а другият не го подкрепя достатъчно. „продуктът ние хубав, ама ни куца дистрибуцията“ срещу „Търговците вършат чудеса от храброст и манипулация, а тези от производството са спънати в иновациите“.

При всичко това за един успешен приятелски бизнес проект е важно и друго – освен близък темперамент и светоглед, и двамата да имат и поне приблизително едно и също отношение към парите. Ако единият е разточителен и рисков играч, а другият е стиснат и консервативен в инвестиционната дейност, независимо от общата им страст към обекта на бизнеса, взаимодействието по-трудно може да се получи. Още една препоръка: със сигурност е полезно да се направи така, че работните отношения да са разделени от приятелските. В офиса, на срещи, в производството – по-малко приятелски разговори и отношение, а на маса или в неделя със семействата – нито дума за работа. По възможност. Освен всичко друго, това дисциплинира и до голяма степен не позволява да се промъкват деструктивни приятелски емоции в бизнеса. Защото ако общият бизнес се провали, шансът приятелството да остане цяло винаги е нищожен. Може би това е причината, поради която много препатили и специалисти по мениджмънт съветват ако решаваме да започнем бизнес с приятел, всички отношения да са разписани и уредени предварително. Нещо като предбрачен договор.

Нещо важно като за последно – успешен бизнес с приятели е възможен, но успешен бизнес с роднини може да бъде такъв само по рядко срещана планетарна комбинация. Големи бизнес истории, създадени от приятели има, но сещаме ли се за такива с братовчеди? Дори легендарният Кампрад смята, че синовете му все още не са подготвени да управляват компанията. Обяснението за всичко това е абсолютно банално – избираме си хората, с които се сдружаваме, а роднините общо взето са такива, каквито ни се паднат. И нека не си кривим душата – особено по нашите ширини колективизмът властва и поддържаме полу-пламенни отношения с хора само защото са ни роднини. Които на пиянски ентусиазъм и за зла беда понякога се опитват да прераснат в бизнес.

И съвсем последно – една лична история. Баща ми имаше приятел, с когото цял живот в тяхната си сфера, хранителните технологии, се викаха един друг в която и институция или предприятие да работеха. Така ту единият беше шеф на другия, ту обратното. Когато попитах баща ми личните отношения ли са повлияли върху това непрекъснато да работят заедно или обратното, той не ми разбра въпроса. За него приятелството с този човек и работните им отношения бяха едно хомогенно цяло.

Д-р Александър Христов