В ума на бунтовния лидер

Марк Твен ги нарича “вариантът на царевичния хляб”. Те поемат по път, който се отклонява от нормата и започват да чуват хора на отричащите. „Това никога няма да проработи.” „Не разклащай лодката.” „Невъзможно е”, им казват. Разбира се, щом идеята им се докаже като работеща, голяма част от отричащите започват да твърдят с патос, че още от самото начало са били убедени в нея.

Да се опълчиш на масата всъщност не е лесно за мнозина. Повечето хора идват на този свят с предопределеността да бъдат конформисти. Нужна е определена  нагласа, за да преминеш границите.

„Мозъкът на повечето хора просто не е устроен така, че да застанат срещу това, което всички останали вършат”, обяснява Грегъри Бърнс – автор на „Иконокласт” и невролог към университета „Емъри” в Атланта. Той самият е изминавал неотъпкан път, изследвайки корените на мотивацията и системата за награждаване на хора като ултрамаратонци, готвачи на суши и други ентусиасти. По негово мнение иновацията се ражда в умове, които се приспособяват към творчески нагласи и надмогват личните страхове.

Мисленето на иконокласта по дефиницията на Бърнс е да правиш нещо, което другите казват, че не може да се направи. То изисква мозъчни функции, различни от стандартния модел, в следните полета: възприятие, отговор на страха и социална интелигентност. Последната е необходима, за да може човек да убеди другите във валидността на нестандартната му визия.

Всичко, което възприемаме във всеки един момент, е видяно през призмата на навиците и наслоените вярвания на средата ни. Определено е от мнението на другите. Милиони години еволюция са ни превърнали в най-социалните същества. Не можем да оцелеем без племето си. Буквално е сложено клеймо в мозъка ни да бъдем част от общността. Затова възприемаме нещата по подобен начин. Означава ли това, че иноваторите са луди?

Когато разглеждаме проблеми, ги възприемаме в добре установени модели, каквито познаваме и сме добили от миналото. Каквито сме прилагали в миналото. Така се оказва, че първото изискване да имаме иноватор пред себе си е той да е човек, който е преодолял някои догми, според Бърнс. Всичко това – на фона на среда, в която повечето хора работят на едно и също място едно и също нещо всеки ден. Свикнали са с определена среда.

Но биохимията ни копнее за нещо ново. Самото очакване на ново събитие стимулира изпускането на допамин, който от своя страна задвижва системата на мозъка ни за учене и възнаграждаване. За да излезем от задънената улица на възприятието си Бърнс препоръчва да пътуваме, да разчупим графика си и правим неща, които не сме вършили досега. Освобождаването от връзките ни с хора, които ни задържат на едно място, също помага. Идеята е да се освободим от автопилота.

Новите преживявания предизвикват страх. Ключът да оформим правилната, нагласа с която да сме иновативни, е да се опълчваме на страха, след като сме го осъзнали. Реакцията спрямо страха на човека е два вида. Несигурност и въобразяване на най-негативния възможен сценарий. Или желание за борба и за победа, печалба. Бърнс дава пример за лоша реакция със ситуация, в която заради лошото финансово състояние првата реакция на шефа е „Губя пари. Трябва да уволня някого”. Или да глоби някого. Или да приложи друг вид ощетяване на човешкия потенциал. Вместо да погледне към другата страна на уравнението и да помисли как в производството и търговията могат да се увеличат приходите.

Освен това иноваторите трябва да се изправят и пред още един страх: публичният присмех. Мозъкът им трябва да е пригоден към висока степен на неяснота. Трябва да е готов да приема стрелите на общото неодобрение.

Следването на свой собствен път може да е много стресиращо. Бърнс цитира експеримент, в който тестваните участници са давали правилен отговор на въпрос 86% от времето, но когато били поставени в група дали грешен отговор за същия въпрос, защото си променили мнението спрямо това на останалите. Така отговорили правилно в група 59%.

За да се справите със социалната изолация, когато сте в период на мислене на бунтовен проект, опитайте да говорите с иноватори, които вече са били там, накъдето сте се запътили, съветва той. Те може да ви помогнат да се сдобиете със социална интелигентност, за да продадете идеята си на съмняващия се свят. За да го сторите, трябва да имате куража да видите процеса на осъществяването й до самия му край. Идеите са нематериални. Те са само началото, което посява действията. Крачката между двете е решаваща.

От списание Entrepreneur