Измамата на първото впечатление

Доскоро изпълнителните директори и хората с много пари бяха на голяма почит. Те бяха суперзвезди. Сега, много от тях изгубиха ореола си. Как сме могли да вярваме толкова силно в тях и да им поверим парите си, спестяванията си или да ги поставим начело на нашите фирми и организации? Една от причините е, че повечето от нас не са много добри в преценките си за хората.

Склонни сме да градим такива преценки чрез плетеница от когнитивни пристрастия, предразсъдъци и предубеждения, които ни пречат да видим това, което наистина харесваме. В резултат на това рискуваме да вземем погрешно решение за това дали един човек е компетентен и може да направи това, което обещава и дали е достоен за нашето доверие. Изследванията показват, че ние правим преценката си за хората изключително бързо. Проучване как студентите изграждат мнението си за професорите показва, че това става по време на първите няколко минути на курса. Тези решения остават трайни през целия семестър, независимо как професорът се справя впоследствие.

Причината за тези прибързани решения е, че мозъците ни лесно се претоварват. Когато срещнем за първи път някого, ние сме "бомбардирани" посредством сетивата си  с толкова много информация, че не можем да я обработим цялата наведнъж и качествено при това. Така че, търсим подсъзнателно прости улики, от които можем да си направим обобщения и да поставим хората в определени рамки.

Обикновено в съставянето на този блиц портрет от първото впечатление разчитаме на известен брой ясни, външни характеристики. Например - социалния или професионалния статус. Самият факт, че някой ни е представен като "експерт" или "изпълнителен директор" при първа среща е достатъчен да ни създаде определени предположения за неговите способности и компетентност.

По същия начин, ако ни кажат, че някой прави много пари, ние сме склонни автоматично да го определим като умен или пък предприемчив. Проблемът, както наскоро научих, е, че тези решения често са неточни. Известен брой хора, които са направили много пари са доказали, че не са толкова умни, колкото си мислехме, а в някои случаи дори се оказаха и мошеници, които са играли по свои собствени правила.

Още един пример за погрешни преценки на базата на първите впечатления: в бизнес средите, работодателите често съдят за хората според външния вид. Ако човек е облечен в скъпи дрехи или носи скъпи аксесоари, той се оценява като по-компетентен и успешен.

Анджело Мозило, главен изпълнителен директор на Countrywide по време на катастрофата с рисковите кредити в ипотечния бизнес, обърна особено внимание на това какво внимание е отделял на облеклото на хората, когато е преценявал дали да ги назначи. Може би Countrywide нямаше да се оплете така в ипотечната криза, ако тя беше търсила хора, които са били пестеливи в облеклото си. Компанията вероятно е назначила хора, по-склонни към рискове, които се стремят с всички сили към корпоративните върхове, защото знаят, че това ще е добре за собствения им стандарт на живот.

Друг източник на нашите подсъзнателни пристрастия е физическата привлекателност. Редица изследвания са доказали, че добре изглеждащите хора, масово са възприемани като по-честни, по-интелигентни, по-надеждни като цяло от хората, които са по-малко привлекателни. Работодателите са по-склонни да наемат високи, отколкото ниски хора заради вкорененото предубеждение, че левентите правят повече пари.

Сред един от най-мощните фактори за нашите преценки за някого е и мнението на нашите приятели и колеги за него. Ако той е добре приет от нашето обкръжение, подсъзнателно веднага сваляме нивото си на критична и трезва самостоятелна преценка. Именно от този феномен се е възползвал Бърнард Мадоф. Скандалната развръзка по казуса "Мадоф" е най-убедителното доказателство, че е крайно време да се превърнем във внимателни наблюдатели на поведението на хората.

Мира Уайт за Management Issues