Има ли връзка между дългите европейски ваканции и финансовия колапс на континента?

На 11 март швейцарците направиха нещо необичайно за европейците. Те се отказаха от две допълнителни седмици отпуска годишно. Предложението, което щеше да даде на страната шест седмици право на платен отпуск както в Германия беше отхвърлено с гласовете на две трети от населението на национален референдум.

Защо го направиха? Швейцария изглежда се опасява, че увеличаването на почивката би им струвало след време загуба на работни места и забавяне на икономикато, докато целият континент се бори с болезнени мерки за икономии. "При условие, че имаме обща валута не може едни да имат много време за почивка, а други - по-малко", коментира германският канцлер Ангела Меркел, като явно репликата й бе насочена към южната част на Европа.

Извън континента много хора смятат, че продължителните европейски отпуски и изобилието от социални помощи са свързани пряко с колапса на Еврозоната. Миналата есен председателят на Суверенния инвестиционен фонд на Китай Цзин Ляюн свърза проблемите на европейската икономика с трудовите разпоредби в южната част на континента. По-рано тази година един от кандидат-президентите на Републиканската партия в САЩ Мит Ромни заяви, че европейският стил на помощи ще „отрови Америка”. Роденият във Великобритания харвардски историк Найъл Фъргюсън пък отбеляза, че европейците имат „етика на мързела”.

Дори ако Европа е виновна по всички обвинения каква е реалната цена на тази мързелива етика? Дали европейското настояване за по-дълга ваканция - Европейския съюз всъщност изисква най-малко 20 платени дни отпуск годишно – дърпа континента към дъното? Краткият отговор, който икономистите дават е – НЕ! Когато става въпрос за платен отпуск - независимо дали това е ваканция, отпуск по семейни причини или болнични, макроикономическият ефект "всъщност е доста малък," според Джон Шмит, старши икономист в Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон, окръг Колумбия. "Много трудно да се докаже, че тези политики са свързани с намаляването на икономическите резултати. "

Гърция vs. Германия

Гърците се трудят средно 2,017 часа годишно - повече от всяка друга европейска страна и имат право на две седмици ваканция годишно, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Германците, за разлика от тях, работят само 1,408 часа на година, което ги нарежда на 24-то място по този показател от 25 европейски страни. Въпреки това Гърция се бори с безработица от 20%, докато в Германия тя е само 6,8% - най-ниският процент, отчетен след обединението на двете половини на страната. Част от причините е продуктиввността. Германия е 8-та, най-продуктивна икономика, според ОИСР, докато Гърция е на 24 място. Отпускът не влияе толкова много на цялата картина. Проучване на Harvard Business Review от 2009 г. всъщност показва, че консултантите, които си взимат отпуск всяка седмица, подобряват значително производителността си.

В Холандия работят здраво

„Ние нямаме дълги обеди”, казва Тон Вилтхаген, професор по социална политика в областта на правото в Tilburg University и добавя, че холандците дишат във врата на техните американски колеги, известни с продуктивността си. „Ние изяждаме по един сандвич със сирене и чаша мляко и това е всичко”, казва Вилхаген. За сметка на това те имат по-къс работен ден и 6 седмици платен отпуск.

В САЩ обаче ситуацията е друга. Средният американец получава 14 дни отпуск годишно, но обикновено използва само 12 от тях, показва проучване на Expedia през 2011 г. 25% от американците изобщо нямат отпуск. Най-индустриализираната икономика в света няма изискване към работодателите да предоставят платен отпуск на служителите си.

Защо американците да не си починат?

Том Гейгън, американски адвокат и автор на книгата „Родени ли сме на грешен континент?”, твърди, че американците не са обсебени от работата си, а европейците не са мързеливи. Очевидно е, че европейците имат закони, които ги принуждават да си вземат почивка, благодарение на своите силни синдикати. Американските синдикати просто не са толкова убедени в тази кауза, както европейските им колеги.

Соня ван Гилдер Кук за сп. Time