Лошо ли е да пестим от обедната почивка

Нищо в американската офис култура не е издигнато в култ повече от обедната почивка – идеята, че е най-добре да излезем за час от офиса и да забравим всичко, което ни чака обратно на бюрото. Аз обядвам на бюрото си почти всеки ден. Всъщност, обичам да обядвам на бюрото си толкова много, че когато обновявах моя домашен офис наскоро, си купих бюро със специален разтегателен раздел, където мога да си сложа чинията – нещо като вградена трапезария. Толкова ми харесва, че ям обяда на бюрото си, докато пиша това, споделя Рейчъл Ларимор за slate.com.

Миналата седмица колегата ми Рейчъл Леви написа, че е време да придобием френската практика да правим дълги, спокойни обеди. Доста се замислих по въпроса. Двучасов обяд може да е съвсем в реда на нещата във Франция, където работната седмица е 28 часа. Но тук, в Америка, където се стремим да задвижваме световната икономика много от нас работят най-малко 40 часа седмично. Една статистика от Бюрото на труда показва, че работещите американци с деца прекарват повече време работейки, отколкото всичко друго, дори и в сън.

Ако сте служител в офис с няколко деца, трябва първо да се събудите, да облечете всички и да ги изпратите на вратата - това е един или два часа качествено време, прекарано със семейство. Тогава идва ред на пътуването. Ако това е 30 минути във всяка посока, това означава час на ден. И тогава ще работите в продължение на осем или девет часа. Ако си вземете един час за обяд това е просто още един час, който не е прекаран у дома с вашия партньор или деца. Това е още един час, в който плащате на детегледачката. Ако обядвате в офиса, може да излизате в 8 часа сутринта и да се приберете у дома до 6:30 ч. Когато може да сготвите вечеря? Обичам работата си, обичам и моите колеги, наистина! Но аз прекарвам повече време с тях от понеделник до петък отколкото с моя съпруг или деца. Затова и не виждам ползата от изразходването на един час почивка за обяд.

Ето тук са нещата, които получавам, когато работя колкото средния американец, т.е. между осем, осем часа и половина: Аз мога да чета книги или да изиграя няколко допълнителни игри на Wii с моята 5-годишна дъщеря преди да стане време за лягане. Мога да окося тревата или да свърша някаква друга, полезна домакинска работа, така че в 9 часа, когато децата са в леглото и всичко е тихо, мога да гледам спокойно филм с моя съпруг, вместо да водя безкрайната борба за това чий ред е да изпразни съдомиялната машина. Това са любимите ми вечери, прекарани със семейството – далеч от стреса, работата, текущите задължения. Не е толкова трудно за постигане.

Да, няколко пъти в годината се отдавам на приятен обяд в ресторант с приятел, и това е хубаво. Или може би съм един час на зъболекар или върша някаква друга задача от моя списък, която иначе би останала за уикенда. Но през повечето дни ще ме намерите доволно да седя на бюрото си, наваксвайки с четенето на работен проект или нещо друго, докато колегите са на обяд.

Разпределянето на времето не е толкова трудно. А култът към обяда извън офиса е може би малко надценен, за разлика от времето, което можем да прекараме със семейството си.