Мениджърите не са това, което бяха

Позицията главен изпълнителен директор е по-ветровита от когато и да било преди. Както пише Барбара Келерман, автор на "Краят на лидерството“, това се дължи на някои дългосрочни културни промени, които наблюдаваме. Изпълнителните директори не са само шефове, за каквито бяха използвани дълго време.

Големите инвеститори увеличават напрежението върху директорите, поставяйки ги под силен натиск. Те вече не се задоволяват да са мълчаливи партньори, имат способността и волята да пренапишат дневния ред, така, както искат, посочва Макс Нисън за Business Insider.

Това до голяма степен се дължи на дигиталния век, в който живеем. Технологията означава повече информация и повече критики. В миналото, съобщението на един изпълнителни директор изминаваше пътя си отгоре надолу. Сега, това е много повече от двупосочна улица.

Когато нещо се обърка в една компания, изпълнителният директор се превръща в центъра на буря от критики от всички ъгли. 2012 е показателна в това отношение година. Не една и две корпорации бяха разтърсени от сериозни скандали. Банките, които би трябвало да са най-защитени от тях и да се ползват с доверие от всички, бяха в центъра на тези скандали.

Това трябва да е за хубаво. Тези практики вероятно поставят мениджърите в деликатни ситуации, но и в една среда, която е много по-прозрачна и открита от преди. Техните думи и решения се чуват от много повече хора. По този начин всички заинтересовани страни могат да дадат мнението си и да са запознати с процесите, които текат.

Това заменя стила на управление от "Командване и контрол" с все по-често срещан модел на съгласуване.

Повечето от тези промени водят към по-добри неща. Когато изпълнителните директори имат твърде много лична власт, те могат да бъдат по-склонни да злоупотребяват с нея. Когато са по-отговорни към инвеститорите, служителите и клиентите, могат да вземат по-добри решения. Когато се вслушват в думите им, могат да откриват по-лесно проблемите и по-добре да ги решават.