Млад шеф - възрастни служители? Ами сега?

Арън Макданиел бил на първата си позиция като висш мениджър в телекомуникационната компания AT&T, когато по-възрастен член на екипа му отишъл при него и му казал нещо доста смущаващо

Макданиел, който е бил на 6 различни мениджърски поста в компанията, бил в края на 20-те си години. Служителят пък бил над 60.

„Накратко, той ми каза, че иска да приключи кариерата си, да се пенсионира и да прекарва повече време с внуците си”, спомня си мениджърът. „Каза ми – „Искам да се наслаждавам на живота, който ми е останал. Зная, че желаете да постигнете много. Ще работя здраво за Вас, но трябва да сте наясно какви са приоритетите ми”. За мен това бе ОК. Не го приех лично, но смятам, че подобно нещо е характерно за хората от възрастното поколение”, казва Макданиел.

То е характерно и за една все по-развиваща се тенденция на работното място, особено в технологичните компании и организациите, които дават предимство на експертизата пред опита. Поколението Y – хората на възраст от 13 до 34 години – тъкмо започва да заема управленски постове, в които често ръководи служители на възраст от 35 докъм 70 години. Това разпределение на силите създава много проблеми, свързани с разликата във възрастта.

„Виждаме как това се случва в отраслите, които зависят от технологиите”, казва Фил Бранд, изпълнителен директор на Сдружението на работодателите от Средния Запад, САЩ. „Случва се и във финансовите компании, и в някои от големите кредитни институции. Трябва да имаш сериозни технически познания, за да разбираш процесите там.” А такива познания най-често имат по-младите. „Те разбират добре техниката, но имат малък опит като мениджъри – това е и тяхното предизвикателство.”

Макданиел е изстрадал това лично. Ръководил е хора от всички поколения, включително и такива над 60, откакто работи в AT&T от 2005 г. насам. Опитът му е помогнал да достигне до трите тайни на успешния мениджмънт в такава ситуация – уважението, комуникацията и сътрудничеството.

Възрастните хора реагират много положително, когато им покажете уважение, говорите с тях и ги включвате в проектите си. Те не обичат да бъдат оставяни извън активността, тъй като това ги кара да се чувстват стари и безполезни.

„Не ми беше лесно”, спомня си Макданиел. „Човек трябва много да внимава да не позволи на егото да попречи на работата. Ако се държите така – „Трябва да им покажа, че аз съм шефът”, това няма да се приеме добре. Трябва да възприемете подход от типа „Имаме едни и същи цели, затова нека намерим начин да ги постигнем заедно.”

Именно този подход донесъл положителни резултати за младия мениджър, който изнася лекции по въпроса и дори написа две книги – „Гид на младия професионалист към света на работата” и „Гид на младия професионалист към мениджърството”.

Когато управлявал хора, много по-възрастни от него, Макданиел въвел седмични „сеанси-отдушници”, когато разговарял с подчинените си и ги питал как може да им помогне да вършат работата си по-добре.

„Това много се харесва на по-възрастните, защото те са от поколение, което чудесно се мотивира само”, разказва той. „Свикнали са да работят много и до късно, свикнали са да приключват задачите. Като млад човек може да кажете „Ето един по-добър начин да си вършим работата”, но ако кажете: „Вижте, всичко, което сте правили и начинът, по който го правите, е погрешно... Трябва да се промените и ето как ще стане това”, то хората ще го приемат зле.”

Независимо дали ви харесва, или не, когато има разлика във възрастта, хората започват да мислят в стереотипи. „Възрастните казват „Ооо, младите са толкова мързеливи!”, а младите отговарят „Какво значение има кога и как работя, когато постигам резултати?”, казва вицепрезидентът на Сдружението на работодателите Марвис Майерс. „Ако успеете да прескочите тези клишета, поколенията всъщност могат да работят много добре заедно, защото разбират, че има какво да научат едни от други. Просто трябва да преодолеете първоначалното разбиране, че начинът, по който работят хората, ги определя като личности.”

Затова най-важната стъпка е да разберем начина на мислене и навиците на по-младото и на по-възрастното поколение и просто да се съобразим с тях. Почти всички млади са възпитани в една епоха, когато незабавната обратна връзка и комуникация са нещо нормално заради имейлите, смартфоните и социалните медии. Те по-често сливат работния с личния си живот именно заради това.

Възрастните пък предпочитат да слагат ясна граница между двете и жадуват за лично общуване, което им дава усещането, че са оценени. „За тях работата е място, където ходиш. А за по-младите технологията направи така, че работата е нещо, което правиш откъдето и да е, по всяко време и всеки ден”, смята Нанси Алрикс от FlashPoint. „През последните 10 години професионалният и личният живот така се сляха, че младите възприеха един по-практичен подход и предпочитат да работят тогава, когато им е най-удобно.”

Това не е така за по-възрастните, които може да изпитат неуважение към навиците на младия си шеф. Ключът към разрешаването на този проблем е в компромиса. Младият ръководител трябва да определи редовни часове за срещи лице в лице, в които и двете страни свободно да изразяват мнението си за работния процес. Това е жизненоважно за по-възрастните, защото подобрява продуктивността им и чувството, че са част от един екип.

Съществува и факторът „притеснение”, когато хора от различни стадии на живота работят заедно. Макданиел например, който си пуснал брада, за да буди повече уважение у подчинените си, разказва, че често слуша как служителите му разказват за внуците си и просто не знае какво да им отговори. Други леко се стряскат, когато стане въпрос за децата на подчинените им, някои от които са на същата възраст като тях.

Притеснително е да ръководиш хора, които могат да са ти родители, но с малко такт и уважение към различните навици и начин на мислене тези пукнатини могат да се преодолеят в името на общите цели, убеден е Макданиел.

RealBusiness