Пет начина за управление на безпокойството от кризата

Иван Иванов, управител на компания, от 2 години е в повишена бойна готовност. Няма спокоен миг, откакто е започнала кризата. Непрекъснато мисли как да намали разходите и да повиши приходите, планира нови стратегии, следи какво правят конкурентите, чете какво става по света и го обхваща безнадеждност от твърде неопределените прогнози.

Всеки психолог ще каже, че този човек е в непрекъснато състояние на безпокойство. Заради това му се струва, че клиентите и партньорите са станали отвратително претенциозни, колегите и служителите са удивително непредприемчиви, а той самият не се справя с кризата. Краят на вътрешната увереност, че ще се справи, е краят на шанса да се справи.

Ефективният лидер не може да си позволи това. Той трябва навреме да си даде сметка за негативните последствия от повишената си бойна готовност и да вземе мерки. Ето пет полезни стъпки:

Осъзнаване 

Прекаленото безпокойство може да доведе до загуба на реална преценка за действителността и до драматизиране на проблемите. Мениджърът трябва много ясно да осъзнае, че стресът и страхът са първите му врагове. Ако не им се поддаде, ще позволи на мозъка си да реагира правилно.

Освен това учените доказаха, че страхът е заразителен - в буквалния смисъл на думата. Така че лидерът просто не може да си позволи да се остави на безпокойството. 

Съпреживяване 

Не само мениджърът - всички се безпокоят какво ще се случи. Затова шефът трябва да е готов да разбере емоциите и потребностите на служителите си. Понякога на хората им е нужно да поговорят, за да осъзнаят какво се случва с тях, да подредят мислите и чувствата си. В тези разговори те може би няма да са съвсем справедливи, ще се оплакват, ще се представят като жертви, ще спорят. Мениджърът трябва да се подготви за това, да го посрещне хладнокръвно и да гледа на тези разговори като начин за сваляне на напрежението. Трябва да се постарае да изслуша емоциите и ако може - да удовлетвори потребностите.

Не забравяйте, че хората са в състояние по-лесно да преглътнат дори ограниченията, ако честно говорите с тях. А при удовлетворяване на потребностите понякога става дума просто за някакви дреболии, които не струват много пари или усилия, но ще повдигнат духа. 

Ефект на присъствие 

Един от начините да намалите безпокойството е често да бъдете сред служителите си. Ако мениджърът е в друг офис или в отделен кабинет, трябва редовно да се появява сред хората си, за да го видят уверен и отпимистично настроен. Разбира се, прекаленото бодрячество и героични стойки ще са преиграване, но няколко думи за успокоение и вдъхновение винаги вършат добра работа.   

Тактика на малките стъпки 

Отлагането на действията е едно от обичайните следствия на безпокойството. В криза мениджърът обикновено е принуден да прави неприятни неща, така че е съвсем обяснимо желанието му да ги отложи. Бездействието обаче не е никакво решение, то само задълбочава чувството за безпокойство. Дори да не можете да планирате нещо голямо заради неопределеността на пазара, спасението е в малките крачки. Добре обмислени, те съсредоточават енергията на компанията и дават усещане за перспектива.     

Самообновление 

Кризата е подходящо време да си зададете важни въпроси. Тя е уникална възможност да поставите под съмнение това, което сте приемали за даденост. Ако използвате новия поглед ефективно, можете да промените и компанията, и себе си.