Свръхсамочувствие и успех

От какво значение е личното самочувствие за успеха? Отговорът е особено важен за всяко управление, защото решения във фирмата и в икономиката се вземат от лидерите. Тяхната увереност пряко влияе на постиженията на ръководените от тях структури. 

America Online (AOL) купи Time Warner през 2000 г. за 164 млрд. долара. Две години по-късно компанията отчете годишна загуба в размер на милиард долара – най-голямата в корпоративната история на САЩ дотогава. Стойността на компанията падна с 90 процента. В различни разновидности тази ситуация е често срещана. По този повод известният инвеститор Уорън Бъфет казва, че много корпоративни купувачи смятат себе си за красиви принцеси, убедени, че техните целувки могат да превърнат краставите жаби в прекрасни принцове. Купувачите плащат солидни суми над пазарната стойност на компаниите, които придобиват, вярвайки, че са способни да освободят пленения принц. “Били сме свидетели на много целувки, но на твърде малко чудеса”, продължава Бъфет. Коментарът му намеква, че лидерите системно надценяват своята способност да постигат успех в корпоративните сливания. Доколко повсеместно е това явление? Сливанията изолиран случай на погрешна преценка заради прекомерна увереност ли са или ефектът е много по-мащабен?

Далеч от света на бизнеса, психолозите започват да изследват самопреценката на хората през 70-те години на миналия век. Те стигат до изумителното заключение, че увереността им рядко отговаря на техните способности. Интересното е, че за повечето хора увереността надвишава техните способности, т.е. те са склонни да смятат, че са по-добри, отколкото са в действителност. Например в изследване сред гимназисти в САЩ от горните класове 25% са се поставили в най-горния 1% по умението си да се разбират с другите, а 93% от извадка сред американските шофьори заявяват, че са по-сръчни от средностатистическия си колега в страната.

Доказателствата за свръхувереност или прекомерно самочувствие станаха очевидни във всички области на живота – например в медицината, инженерството и политиката. Появиха се и специфични закономерности - мъжете са по-свръхуверени от жените, несемейните – от семейните, и по-младите – от по-възрастните. Фактите бяха толкова убедителни, че двама чикагски професори – Де Бонд и Талер, заключиха, че свръхувереността е едно от най-значимите открития в съвременната психология.  

Ако живеем в свят, в който повечето хора вярват, че са по-добри от останалите, какви са последиците? Едно от мненията е, че прекомерната увереност има лоши последствия както за съответната личност, така и за обществото. По-уверените хора са по-склонни да надценяват способността си да успяват и в резултат на това поемат много риск. Съществуващите изследвания показват, че свръх самочувствието е в основата на много лоши решения в бизнеса, трудови спорове, конфликти и стачки и дори в основата на финансови балони. Мнозина смятат, че свръхувереността би могла да обясни “ненормално” високите нива на предприемаческа активност. Емпиричните изследвания показват, че повечето нови компании се провалят в рамките на няколко години. Прекомерното самочувствие може да стимулира рисковано поведение в много предприемачи тъй като то води до надценяване на шансовете за успех. Някои твърдят обаче, че свръхуверените предприемачи биха могли допълнително да увеличат вероятността от провал, като лишават компаниите си от ресурси.

Действията на свръхуверените хора биха могли допълнително да засилят тяхната увереност заради естествената склонност на хората да приписват добрите резултати на своите действия, а лошите – на липсата на късмет. Както заключават Хасторф, Шнайдер и Полифка през 1970 г., “ние сме склонни да приписваме успех на собствения си характер и провал на външните сили”.

Свръхуверените хора са по-склонни да се състезават, но някои психолози твърдят също, че пазарната конкуренция може да допринесе допълнително за хиперувереността. В резултат на това по-конкурентните общества по естествен път могат да развият прекомерно самочувствие. На тази идея съответства наблюдението, че хората в американската и някои западноевропейски пазарно-ориентирани нации са по-уверени и разчитащи на себе си от тези в останалите култури.

Прекомерното самочувствие може да е полезно не само за отделната личност, но и за обществото. Самоувереността, дори когато е неоправдана поощрява амбициите, упорството и убедителността. Съществуват и емпирични доказателства, че консултантите, които са силно уверени, печелят по-голямо доверие от тези, които получават съветите им. Политиците, които излъчват повече сигурност, са също така по-търсени от медиите. Не е изненада, че компаниите са готови да плащат допълнително за по-уверени мениджъри, и те често се оказват способни да донесат изгода на екипите, които управляват.

Интересен е и фактът, че прекомерното самочувствие на отделния човек би могло да има значителни ползи и за обществото като цяло. Оказва се, че по-уверените хора са по-активни участници в различни граждански дейности, които видимо не ги облагодетелстват пряко. Например индивидуалната увереност има положителна връзка със склонността към участие в инициативи, свързани с образованието, изкуството, музиката и културните дейности, трудови профсъюзи, местни политически комитети, организации за защита на човешките права и природата, професионални асоциации, спортни организации, женски сдружения, мирни движения, организации в защита на здравето и т.н. Тези факти са особено интересни от гледна точка на социологията. Гражданското сътрудничество е неразделна част от всяко общество. Защо един човек би допринесъл с нещо за общото благо, което би могло да бъде споделено от всички в обществото? Отговорът на този въпрос далеч не е ясен и предлаганите обяснения често са поставяни под въпрос.

Да вземем за пример гласуването. Индивидуалната политическа ангажираност е важен елемент във всички демократични общества. Причините, които стоят в основата на тази ангажираност обаче, не са напълно разбрани. В едни демократични избори вероятността един-единствен глас да има кардинална роля е пренебрежимо малка и въпреки това много хора избират да гласуват и да се ангажират активно в политическия процес. Любопитното е, че участието на един човек в политическия процес е силно свързано с неговото лично самочувствие – свръхуверените хора е много по-вероятно да членуват в политически партии, да гласуват и да подписват петиции.

Има два начина, по които може да се гледа на този социален аспект – свръхуверените хора биха могли да надценят своя принос към общественото или своето умение да убеждават другите да сътрудничат. Хората с високо самочувствие са по-склонни да участват в обществени дейности, но и да бъдат мениджъри и работодатели. В резултат на това те са по-склонни да влияят върху тези, които управляват или с които са свързани; по-склонни са също и да надценяват своето влияние над другите.

Особено интересно е убеждението, че един човек би могъл да повлияе на другите да сътрудничат в обществото. Това схващане би могло да доведе до равновесие, при което всички сътрудничат.

В заключение увереността се отнася до начина, по който възприемаме себе си спрямо останалите. Дори ако малко надценяваме способностите си – това вероятно е добре не само за нас, но и за всеки около нас. Ако обаче ги надценяваме прекалено много, ще понесем лоши последствия и като личност, и като общество.  

Христо Пирински, професор по финанси в Университета Джордж Вашингтон, САЩ