Силата на погледа в общуването

Вероятно сте чували твърдението, че онова, което казвате, е по-маловажно от нещата, които премълчавате.

Един от най-силните инструменти за невербално общуване, с които разполагате, е погледът – и вероятно сте чували още, че контактът с очи никога не е достатъчен. По време на срещи с клиенти, бизнес партньори и колеги, често възниква един рядко дискутиран въпрос – до каква степен е уместно да гледам събеседника си в очите? Всички искаме да създадем впечатление на прями и открити хора, но от опит знаем, че втренченото зяпане създава дискомфорт на отсрещната страна.

Ново проучване, публикувано в PsyBlog, показва, че погледът представлява много сложен тип общуване – и в зависимост от контекста на ситуацията, той трябва да бъде балансиран.

Първо, какво е нормално, когато гледаме събеседника си? Според проучването хората се гледат директно в очите повече, когато общуват само с един човек, отколкото когато са в група. Във втория случай се гледаме за по около 3-5 секунди, преди да отклоним поглед, докато когато сме тет-а-тет това време нараства до 7-10 секунди.

Трябва да имаме предвид и в каква част от времето отклоняваме погледа си, в сравнение с прекия контакт с очите. Технологии за проследяване на погледа показаха, че нормалното време, в което гледаме встрани по време на диалог, е между 30 и 60%. То е повече, когато слушаме, и по-малко, когато говорим.

Как обаче другите си превеждат настойчивия поглед в очите?

Дългият визуален контакт често се възприема като знак за по-голяма самоувереност и високо самочувствие. Хората от западните държави като цяло одобряват това, стига погледът да не изглежда странен, твърде втренчен или зловещ. Стабилният визуален контакт се интерпретира и като отличителна черта на силните лидери, на агресивните и силни хора. Освен това ще ви припишат и по-ниски нива на тревожност и по-висока интелигентност.

Факт е, че ако поддържате визуален контакт със събеседника си, той или тя ще възприеме думите ви като по-убедителни.

За съжаление, връзката между прямия и открит поглед и честността е много по-сложна и нееднозначна. Предишни проучвания показват, че лъжците всъщност гледат в очите много повече и по-продължително от искрените хора. От една страна те го правят, за да следят реакциите ви спрямо изричаната лъжа, а от друга – защото са чували, че честните хора гледат в очите и искат да създадат такова впечатление за себе си.

Трябва да имаме предвид и културата на събеседниците си. Западните хора обичат стабилния визуален контакт, но в някои азиатски страни той се смята за знак на неуважение, грубост и лошо възпитание.