Скучае ли екипът?

Знаете, че отегчените служители напускат – затова защо не отделяте време да оцените нивата на скуката сред най-добрите си таланти?

Не са рядкост случаите, когато най-добрият ви служител си тръгва, защото иска да се премести на по-слънчево място или защото съпругата му си е намерила по-добра служба в другия край на страната. Понякога този свръхродуктивен инженер не може да устои на изкушението сам да започне собствен бизнес, или пък онзи комуникационен ас решава, че винаги е искал да стане инструктор по йога.

Когато се сблъскате с подобни причини за напускане, не можете да направите почти нищо, за да запазите екипа, за чието изграждане сте се трудили толкова много, непокътнат. Повечето служители обаче не си тръгват заради такива неща. Те си тръгват, защото са отегчени.

И трябва да знаете, че сте можели да предотвратите това тежко за вас напускане само с малко внимание и грижа, пише мениджърът от Силициевата долина и писател Майкъл Лоп в блога си.

Лоп посочва простата, но важна истина, че „скуката надига тихо глава и сякаш не представлява пряка заплаха. Затова е лесно както да я елиминирате, така и да не й обърнете внимание.” Той предлага този прост план в три стъпки, който ще ви помогне да откриете отегчението в екипа си още в ранните му фази.

Търсете явни промени в ежедневните навици. Намаляването на продуктивността е ярък признак, че нещо се случва. Трябва обаче да търсите промени в рутинните навици. Непредсказуеми настроения? Неочаквани ваканции? Закъснения? Ранно тръгване към дома? Всичко, което ви направи впечатление като необичайно у човек, с чиито навици сте запознати, трябва да бъде взето под внимание. Дълбоката причина за промяната може и да няма нищо общо със скуката, затова най-добрият начин да разберете е...

Да попитате: „Отегчен/а ли си?” Дори и да нямате инстинктивното чувство, че е така, това е въпрос, който е добре да задавате от време на време на екипа си. Погледнете хората право в очите, когато го правите, и ако те избегнат погледа ви, продължавайте да разпитвате, докато очите ви не се срещнат. Помнете, целта е да откриете скуката дори преди те да са разбрали, че я изпитват, и простото задаване на въпроси може да се окаже точно онова, което им е било нужно, за да съзрат първите симптоми в душата си.

Казват ви. А вие слушате. Истината е, че когато някой скучае, той ще ви го каже тогава, когато най-малко очаквате. Ще ви кажат по средата на откровения ви разговор и няма да използват думичката „скучая”. Ще кажат нещо невинно, като „...и наистина не знам какво да правя по-нататък.” А вие вероятно няма да чуете най-важното изречение, което са споделяли с вас от много време насам, просто защото се тревожите за следващата си среща.

И докато тези техники едва ли звучат като революционни новости, простотата и ефективността им не са за подценяване. Просто поспрете и оценете вероятността екипът ви да скучае; вслушайте се добре в думите на служителите си, за да научите до каква степен са ангажирани с работата си. Много е вероятно накрая да достигнете до неприятния извод, че напоследък те не искрят от ентусиазъм в офиса. Тогава се заемете за работа. Какво ще направите, е индивидуален въпрос. Говорете, променете ритъма, разместете екипите, вдъхновявайте с нови цели. Единственото, което не бива да правите, е да не правите нищо.