Справедливост, моля!

Впечатляващо е, че Уорън Бъфет е спечелил милиарди долари. Още по-впечатляващо е, че той е единственият милиардер, който вижда очевидното: хората като него трябва да плащат много по-високи данъци. Но това, което е най-впечатляващото за Уорън Бъфет е, че той признава, че богатството и успеха му не са просто функция на уменията му. Както той признава, той е имал невероятен късмет да се роди в пари и привилегия, което му е осигурило безкрайна подкрепа, социален капитал и възможности.

„Ако ме оставите в Бангладеш или Перу ще разберете, че таланта не расте в погрешна почва“, казва Уорън Бъфет.

Безброй други, които са направили състояние също са се възползвали от същия вид късмет и все още вярват, че са го направили единствено заради собствената си съобразителност.

Нека също да взривим веднъж завинаги и митът, че има нещо възхитително да се печелят много пари. Да запазим нашето възхищение за хората, които са готови да направят жертви, за да спечелят малко пари.

По-голямата част от най-богатите хора, които съм срещал много повече изграждат стойност за себе си, отколкото за някого или нещо извън тях. Ние награждаваме и се възхищаваме на грешните хора по погрешни причини.

Възхищавам се на администратори, директори и учители в училищата, които работят 14-часа на ден, 11 месеца в годината, за да дадат на децата в неравностойно положение шанса, който те заслужават.

Възхищавам се на всеки, който избере преподаването като професия, особено когато те могат да направят много повече пари в друга професия. Възхищавам се на интензивните медицински сестри, с които се запознах преди няколко години в Cleveland Clinic, които се третират като втора класа граждани от повечето от хирурзите, но все още дават 12-часови смени, често без възможност да седнат или ядат, или дори да отидат до тоалетната. Те правят така, защото те са посветени на спасяването на човешкия живот.

Възхищавам се на политици като Кори Букър, който е израснал в средната класа и лесно би могъл да стане корпоративен адвокат или инвестиционен банкер. Вместо това, той избра да се засели в скромен апартамент в Нюарк, Ню Джърси и се опитва да се превърне един от най-трудните градове в Америка в добро място за живеене, като стана негов кмет.

Страхотно е, че Уорън Бъфет и Бил Гейтс, както и други милиардери се ангажираха да раздадат по-голямата част от богатството си за благотворителност. Все пак, нека не се объркваме, че това е жертва. За никой от тях това не означава, че ще живее по-зле или пък това ще причини неудобство на децата или децата на техните деца. Истинската щедрост е нещо друго, което изисква лична жертва, което е нещо много различно. Това, когато един работник работи за 15 долара на час и всяка седмица оставя 10 долара за благотворителност или ги дава на приятел, който има нужда. В следствие на това те имат по-малко пари, с които да нахранят семейството си.

Справедливостта е задължително условие за всяко устойчиво общество. Така че това, от което се нуждаем, разбира се са милиардери като Уорън Бъфет, но и от всички тези хора, които имат повече отколкото се нуждаят. Трябва ни модел на поведение за щедрост, който да включва истински жертви.

Тони Шварц за Harvard Business Review