Три неща, които правите погрешно (и никой не ви казва)

Днес изчерпателната обратна връзка, обучението и специализираният тренинг на работното място са нещо съвсем нормално. Затова би могло да се помисли, че е трудно да се намерят някакви неразобличени недостатъци у който и да е бизнес лидер.

Но не е така.

Комбинацията от табу, притеснение и истински страх кара служителите да не обръщат внимание на ръководителите си на нещата, които те честичко прецакват – колкото и открита и честна да е културата на компанията.

Съществуват три основни направления, в които повечето бизнес лидери правят груби грешки, а никой не им казва за това.

Семейството. Това може да е безобидният чичо Джо, който управлява склада на компанията още от време оно; или непоносимият зет Хуан, който е убеден, че е дар Божи за продажбите; племенницата Ефи, която властва пасивно-агресивно над счетоводството; или дори съпругата ви, която разполага с реално вето върху всяко ваше решение. Който и да е членът на семейството ви, когото сте настанили в компанията, бъдете сигурни, че никой не ви е казвал в очите колко чудовищно некомпетентни са приносите на роднините ви към многострадалния ви бизнес.

Разбира се, самият вие сте убеден, че близките ви вършат изумителна работа. Твърдо го вярвате, нали? Ето затова никой не смее да ви каже истината в очите!

Арогантността. Има една черта на характера, която никоя система за оценка и самооценка не улавя у бизнес лидера: това е арогантността.

Близките й братовчедки „Агресивност” и „Динамичност” често излизат на сцената при оценка на личностните характеристики, но никой доклад не казва цялата истина за положението. А то е, че не сте агресивни и динамични, а арогантни! Агресивността и динамичността са думи, които носят положителен заряд в бизнеса и могат да ви помогнат да преуспеете. Арогантността обаче си е чист негатив и точно затова толкова малко хора са склонни да ви кажат истината в лицето.

Боите се, че това може да е вярно за вас? Че онова, което приемате за напористост, всъщност е арогантност? Просто попитайте няколко хора „Арогантен/на ли съм?” Ако сте, няма да е необходимо те да казват нищо – лицата им ще ви дадат цялата информация, от която се нуждаете.

Туткате се. Стоите на срещи много по-дълго, отколкото е нужно. След определена точка екипът ви започва да се моли да си тръгнете и да ги оставите да си вършат работата.

Или крепите даден проект дълго след като всички са загубили всякаква надежда за неговия успех. Или сте израснали в областта на продажбите и затова ръководите собственолично всяко съвещание в тази област. Или може би просто отказвате да се пенсионирате и да дадете мястото си на някой по-млад или по-квалифициран човек.

Никой никога не казва на лидерите, че остават по-дълго от допустимото. Не бъдете този ръководител. Търсете остъклените погледи – колкото повече са те, когато говорите, толкова по-вероятно е присъствието ви вече да не допринася с нищо.

И един последен съвет – кои са хората, които най-бързо ще ви кажат какви са ви кусурите? Това са онези същите некомпетентни роднини, които сте назначили край себе си. Смешно, нали?

Лес Макеън, автор на бестселъра „Предсказуемият успех: Как да изведем организацията си на правилния път и да я задържим там” и генерален директор на консултантската фирма Predictable Success, за Inc.com