Трите оправдания на неосъществените лидери

Сценарият е класически: след обучителна сесия или лекция около говорителя се образуват два концентрични кръга. Във вътрешния стоят лидерите, които искат да научат нещо повече. Във външния се почесват несигурните – онези проекто-ръководители, на които „им се иска, но не им стиска”.

Винаги е интересно да се разговаря и с двете групи. Любопитното е, че диалозите с втората, с тази на неосъществените още лидери, често следват една и съща схема.

Бихте помислили, че хората, които искат да ръководят (но още не са стигнали дотам), не са осъществили стремежите си към лидерските позиции по дълбоко лични, индивидуални и затова – непредсказуеми причини. Истината обаче е, че повечето от тях споделят отново и отново три причини, поради които още не са поели юздите на лидерството.

1. Не съм в положение да ръководя. Най-често срещаната причина, давана от проекто-лидерите като оправдание за това, че още не са станали такива, е, че не са „в положение да ръководят”. Те определят това положение като наличието на екип, готов да бъде воден нанякъде, на хора, на които да се делегират задачи и на високопоставена позиция в организацията.

Ето какво: лидерите не стават такива, когато някой ги постави в най-подходящото положение. Лидерите се разпознават като такива и тогава се назначават на управленски постове.

Ако наистина искате да бъдете лидер, трябва да направите едно единствено нещо: да ръководите. Сега. От позицията, която заемате в момента. И ако не можете да седнете в креслото на генералния директор и да водите цялата организация, дори и ако не можете да заемете мениджърски пост в най-малкото звено на фирмата, знайте, че има още стотици начини, по които може да ръководите.

Намерете начини да вършите онова, с което се занимавате, по-добре. Намесвайте се, когато другите не знаят какво да правят. Бъдете щедри с идеите си, мненията (когато са добре обмислени) и времето си. Поемайте рискове. Бъдете креативни и гъвкави. И най-вече – предлагайте качество. Направете го сега, от мястото, на което се намирате.

2. Нуждая се от нечие позволение. Това оправдание се дава под много форми. Понякога са професионални („Нямам нужните титли, каквито имат колегите ми, затова те няма да ме уважават като ръководител”); понякога – организационни („Шефът ми/професионалната ми характеристика/ежедневните ми задължения не сочат към това аз да заема лидерска позиция, затова бих изглеждал/а нахален/а, ако се предложа”). Понякога оправданията са даже лични („Аз съм само на Х години/Никога не съм постигал Y/Не съм завършил Z”).

Вижте, за да започнете да ръководите, ви е нужно позволение само от един човек – от вас самите.

И все пак, след като сте започнали, ще ви трябват и кимвания от други – а именно, от хората, които трябва да приемат вашето лидерство. Възможно е да не се окажете добър лидер и ръководната ви кариера да приключи скоро. Няма как да знаете дали ще стане така обаче, ако първо не опитате. И единственият, който може да натисне спусъка на новата ви кариера, сте... вие.

3. Имам модел за подражание.../ Не мога да намеря модел за подражание. Една от най-непреодолимите бариери пред проекто-лидерите е пълна с ирония – тя е като парализата на осветено с прожектор пиле и се поражда или когато имате модел за подражание, на когото не можете да си представите, че някога ще заприличате, или когато нямате идол, чиито стъпки да последвате.

Ако чакате да излезете от сянката на ментора си, може никога да не дочакате – така че това не е извинение. Липсата на модел за подражание също е слабо оправдание, тъй като лидерът трябва да се вдъхновява преди всичко от ситуацията и онова, което самият той може да допринесе към нея. Грандоманските мечти не са добра основа за успешна бъдеща кариера – практическото мислене обаче е.

Така че, ако сте сериозни за кариерата си на лидер, днес трябва да решите едно: да бъдете собствения си модел на подражание.

Лес Макеън, автор на бестселъра „Предсказуемият успех: Как да изведем организацията си на пътя към успеха и да я задържим там”