Черно и бяло

Лица

Преди няколко седмици имах конфликт с един от колегите си. Почувствах, че той нарушава споразумение, за което се бяхме договорили. Първата ми реакция беше проява на възмущение. Това беше познато чувство.

Бях възпитан от властна майка, която виждаше света в тъмно и светло, черно и бяло, добро и зло, правилно и грешно. Тя беше посветила живота си на социалната справедливост и аз се гордеех с нейната безкомпромисна честност. Нейният мироглед дълбоко повлия на моя. В този случай вярвах, че колегата ми беше постъпил лошо. И наистина беше така. Целта ми беше да го накарам да го види по моя начин. Няколко дни по-късно имахме възможност да поговорим.

Не е изненадващо, че разговорът беше неудобен в началото. След това, за моя изненада, започнах да разбирам защо той е постъпил така. Разбрах, че не съм чак толкова прав, че има смисъл да продължим заедно напред, макар и при тези обстоятелства. В момента на разговора се чувствах добре, но в следващите дни настроението ми се срина.

Имах усещането, че губя сигурност и яснота. Едновременно виждах и доброто и лошото в постъпката му. Ясните граници между понятията ми се размиваха. Тези разграничения ни носят сигурност, но сигурността има и своите ограничения. Проблемът е, че сигурността често опростява нещата и ги прави тривиални, особено в свят, който става все по-сложен.

Това, от което се нуждаят лидерите е да видят картината по-цялостно, да прегърнат нюанса, детайлите и да не бързат да заемат страна. Само един пример: извадете лист хартия и направете списък с най-добрите качества, които смятате, че притежавате. След това направете списък с най-лошите си качества. А сега, кой от тези списъци ви описва най-добре?

Правилният отговор е "И двата". Някои качества са определено по-добродетелни от други. Но прекалената им употреба става разрушителна. Доверието и смирението се превръщат в арогантност. Куражът без предпазливост става непредпазливост. Сигурността и строгите разграничения убива любопитството и разнообразието на живота.

Сега има хиляди въпроси, които си задавам, когато съм в конфликт и съм убеден, че съм прав. Какво мисли човекът срещу мен и каква според него е истината, са само част от тях.

Тони Шварц за Harvard Business Review

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
tbi bank въвежда проверка на получателя за по-сигурни преводи
Терзиев подписа договор за 282 млн. евро еврофинансиране за модернизация на градския транспорт
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Тревожна нощ в Балтика: дрон прелетя над четири държави въпреки намесата на НАТО
Евтино и лесно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Интернет не е вашият банкомат. На Интернет вие сте му напълно безразлични
Fibank понижава лихвата по жилищен кредит „Право на избор“ до 2,15%
10 гатанки за деца, които затрудняват и възрастните
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция