Глобалната икономика възстановява мощта си

В момента светът се колебае между двата полюса – на надеждата и на несигурността. Макар в редица развити страни възстановяването да се завърна, световната икономика все още не успява да работи с всичките си двигатели на пълна мощност. И по всяка вероятност забавеното възстановяване ще се задържи като тенденция.

Според последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ), БВП на световната икономика ще нарасне с 3,6% през 2014 г. - приличен ръст, макар и под потенциалния от около 4%. С други думи, МВФ смята, че глобалната икономика разполага с достатъчно възможности да увеличи значително работните места, без да захрани инфлационен натиск.

Това означава, че членките на МВФ все още имат доста работа и това се отнася както за развитите, така и за новоразвиващите се и развиващите се икономики. Едно силно и стабилно възстановяване на ръста, изисква от отговорните за политиките фактори да продължат да подкрепят икономиките си на всички фронтове – фискален, структурен и финансов. Същевременно международната общност трябва да поднови опитите си за засилване на сътрудничеството между страните от Г-20, в МВФ и сред други международни институции. Всъщност именно чрез подобно сътрудничество можем да преодолеем задържалия се ефект от световната криза.

Със сигурност избегнахме най-лошия сценарий за Трета Велика депресия през последните 5 години благодарения на усилията на всички отговорни за политиките играчи и най-вече заради решимостта на централните банки да запазят ниски лихвите и да подкрепят финансовата система, като усилията им бяха допълнително укрепени с фискални стимули. Вече е време да продължим напред – можем да използваме момента, в който неконвенционалните парични политики ни позволиха да си вземем глътка въздух, за да реализираме така необходимите структурни реформи, които могат да стимулират растежа и да създадат нови работни места.

Случващото се в развитите икономики е ключово за глобалните перспективи. И въпреки силните им резултати напоследък рисковете от стагнация и дефлация се запазват. Централните банки трябва да възстановят конвенционалните си парични политики само когато перспективите пред растежа се стабилизират.

Съединените щати от доста време са основен двигател на световния подем – добра новина е, че частното търсене там възстановява силата си. Но пред американската икономика се очертават сериозни предизвикателства. От жизнена важност е отговорните институции изпълнят ангажиментите си по бюджета и да прекратят партизанските борби за фискалното бъдеще на страната. За да се възстанови растежът до равнище, което да подкрепи цялата глобална икономика, е нужна по-голяма сигурност за посоката на политиките.

Възстановяването на Япония беше стимулирано от комбинация от агресивни парични и фискални политики, т.нар. „абеномика“ (по името на премиера Шиндзо Абе). Това е важен напредък. Но и тук има предизвикателства, като например договарянето на средносрочни фискални корекции и реализирането на необходимите структурни реформи, включително дерегулация на пазарите за продукти и услуги. Нужни са също мерки, които да задържат жените на работните им места – това е работна ръка, която може да осигури стабилна основа за ръста и в крайна сметка да прогони упорития призрак на дефлацията.

Европа също е важно парче от пъзела. Еврозоната най-накрая показва признаци на възстановяване, но растежът е неравномерен и небалансиран. Много страни се справят добре, но търсенето като цяло остава слабо, а безработицата в периферията се задържа упорито висока, особено сред младите хора.

Един от най-сериозните източници на несигурност за Европа е здравето на банките. Задаващите се стрес тестове и одитът на качеството на активите им може да помогне за възстановяване на доверието и да стимулира финансовата интеграция, но само ако тези проверки бъдат прозрачни и коректни. Европа трябва да положи усилия и за увеличаване на търсенето, да подсили своята финансова и фискална архитектура и да продължи със структурните реформи, за да си осигури устойчив ръст и условия за създаване на работни места.

През последните пет години новоразвиващите се пазари бяха в челото на икономическото възстановяване – заедно с развиващите се страни те осигуриха три-четвърти от ръста на глобалния БВП. Но и тяхната инерция забуксува когато несигурността около периода на нормализация на паричната политика на САЩ съвпадна с появилите се съмнения за стабилността на растежа.

И дори след като най-лошите страхове се уталожиха, новоразвиващите се икономики се изправиха пред нови стратегически предизвикателства. В отговор на забавеното търсене отговорните за политиката институции трябваше да следят за поява на финансови злоупотреби – най-вече за рискове под формата на балони на активите или покачващи се дългове. Освен това се налагаше да се заемат със засилване на регулацията на финансовия сектор, което да им позволи да упражняват по-ефективен мониторинг над кредитните цикли и капиталовите потоци, както и да се постараят да си осигурят фискално пространство за маневри.

През последните пет години проблясъците на надежда идваха от страните с ниски доходи. Те устояха под напора на кризата и много от тях – особено в Африка, където годишното производство се покачи с около 5% през 2013 г. - се радват на силен растеж. И сега е времето да се възползваме от този напредък и да подкрепим капацитета им за увеличаване на приходите. Търсенето от новоразвиващите се пазари отслабва, така че страните с ниски доходи ще трябва да подсилят защитните си сили, за да устоят на вероятната криза, като съшевременно разпределят разходи към ключови социални програми и инфраструктурни проекти.

Страните от Близкия изток се намират в период на преход, който допълнително усложнява ситуацията с рискове от социална нестабилност и политическа несигурност. Решението на тези проблеми минава през стратегии за поставяне на основите на динамични и прозрачни икономики в региона, залагащи на растеж в колкото се може повече сектори, и за осигуряване на трайна подкрепа от международната общност.

И макар предизвикателствата да са различни в различните страни и региони, в идните години ще се наложи да се заемем с редица общи проблеми. Твърде много страни ще усетят тежестта на наследството от големите публични и частни дългове, фискалните дисбаланси и тези по текущите сметки, както и нестабилните модели на растеж, които не могат да създадат достатъчно работни места. Международната общност трябва да довърши и регулаторните реформи, за да създаде една по-сигурна финансова система, която подкрепя по-успешно нуждите на реалната икономика.

Всички тези предизвикателства съвсем не са абстрактни. Само ако се справим с тях, ще осигурим бъдещия просперитет във време, в което усещаме зачатъка на надеждата у милиарди хора – да си намерят работа, да се измъкнат от бедността и един ден да станат част от глобалната средна класа.

До края на 2014 г. трябва да направим онези стъпки, които да ни помогнат да превърнем тази мечта в реалност. Международният валутен фонд и 188-те му страни членки са решени да положат всички необходими усилия, за да очертаят и въведат онези политики, които да запалят двигателите на растежа – и да поведат всички хора към нов просперитет.

Кристин Лагард, изпълнителен директор на Международния валутен фонд

Кристин Лагард е френски юрист и политик, изпълнителен директор на Международния валутен фонд. Тя е първата жена-министър на финансите на Франция от 2007 до 2011 година. През 1974 г. завършва престижното подготвително училище Holton-Arms в Бетесда, Мериленд, САЩ, след което записва Правния колеж към Университета Х-Нантер, филиал на Сорбоната в Париж. След дипломирането си преподава в същия колеж, след което специализира трудово право, за да получи степента DESS (френския еквивалент на MBA). През 1981 г. се присъединява към международната адвокатска кантора Baker & McKenzie в Париж. Става партньор през 1987 г. и първата жена – член на управителния борд, а от 1999 г. е председател на борда.