Колко е срамно да бъдеш учител

 Колко е срамно да бъдеш учител

“Може да стана и учителка. Няма срамна работа.” Тези думи на новата Мис България, които на първо четене ме разсмяха, а после леко натъжиха и които спонтанно туитнах, предизвикаха най-голямата буря в малкото ми Туитър общество от всичките ми години в социалната мрежа. Реакциите бяха от примиренческа тъга, до: “Като ти гледам снимката, разбирам защо така злобееше срещу момичето.”

Новата Мис България е много красива и интелигентна млада жена, завършила е една от най-елитните гимназии в страната, следва в Софийския университет. Рядко кралица на красотата ми е била толкова симпатична. Говори убедително, има богат речник, разсъждава изключително зряло за годините си. Най-вероятно не е искала по никакъв начин да обиди учителската професия с изказването си и сигурно яростно би спорила с мен, че не съм я разбрала правилно. И тя не е виновна в нищо, просто понякога определени представи се просмукват в нас на подсъзнателно ниво и стават част от клишетата, които изричаме, без да влагаме особен смисъл в тях.

Много често казваме “бяла държава” без ни най-малко да сме расисти, но фразата е доста политически некоректна всъщност. Просто чрез нея ставаме проводник на определени обществени нагласи, които ни заобикалят, дори без да си даваме сметка за тях. Същото се случи и с прекрасната нова Мис България.

Истината е, че една от най-благородните и достойни професии на тази земя - учителската, у нас се е превърнала в срамна през последните десетилетия, защото е недостойно платена. Към нея младите хора се насочват в краен случай, ако по-лъскавите им планове и намерения не успеят. Например - завършваш българска филология, опитваш да си журналист или писател или копирайтър в рекламна агенция, не ти се получава и отиваш да преподаваш. Правиш го с нежелание и вместо любовта към книгите и българския език предаваш на децата собственото си разочарование от живота. Дори без да го формулираш вербално точно по този начин, учениците го усещат, попиват го на клетъчно ниво. И излизат от училище с нагласата, че учител се става само в краен случай, при провал, че това е срамна работа, знак за неуспех.

Миналата година на първия учебен ден се завихри медийна буря около една красива млада учителка с външен вид на манекенка. Тя кротко водеше първокласници в час, облечена консервативно, но снимката й грейна във всички вестници и предизвика доста нечестиви коментари. Тази година журналистите отново посетиха училището, в което работи, пак я снимаха, пак коментираха, че все още е красива. Жената, очевидно предчувствайки новата вълна от нежелано внимание, се беше облякла дори още по-консервативно. Спомням си, че и двата пъти й беше много неприятно от насочените към нея прожектори. Коментарите под снимката на красивата учителка се свеждаха до учудения въпрос - защо жена с такава външност е станала учителка за 600 лв. заплата.

Ето го вторият проблем, за който ни напомни невинното изказване на новата Мис България. Че женската външност е билет за успех. Че жената може да бъде красива или умна. Че представителките на нежния пол у нас поумняват и успяват в живота само като компенсация  за грозота. Очевидно все още имаме проблем с представите си за женственост, с уважението към жените. И трудно можем да разсъждаваме за тях като дух, приемаме ги винаги първо като опаковка, като предмети. Защото само за предметите без душа е важно как изглеждат, а хората са вселени, външният им вид е само малка част от качествата им.

Учителската професия може би в момента не е сред най-модните, но каквито и да са тенденциите в пазара на труда, всеки професионалист трябва да бъде обучен. От учители. Затова се надявам изкривените представи за преподователското призвание да се променят и да спрат да ни стряскат, когато изскачат неканени от изказванията на някоя Мис България или зад медийните истерии около някоя красива учителка.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ