Другото име на „Държавен вестник”

Предварително търсят информация хората, които знаят къде искат да стигнат и какво да избягват по пътя с,казва Георги Крушков, собственик и управител на „ДАКСИ България“, компания за банково и фирмено разузнаване. Фирмата е носител на три златни медала за софтуер от Пловдивския панаир - през 1995, 2000 и 2005 г. 

- Господин Крушков, на кого и за какво е нужен ДАКСИ?

- Повечето хора само повтарят чутото, че информацията била най-скъпата стока. Считам, че предварително търсят информация хората, които знаят къде искат да стигнат и от какво да се пазят. Специално за хората от бизнеса информацията от ДАКСИ е нужна много повече, отколкото на един шофьор фаровете и огледалото за обратно виждане. За да предпочетеш една сред няколко фирми, с която после да започнеш преговори, най-напред трябва да имаш финансова информация за нея. Преди още да започнеш преговорите, ти си длъжен да провериш не само нейната финансова репутация, а и дали няма някакви тежнения – запори, ликвидации, неплатени данъци и т.н. Да провериш за съмнителни обстоятелства – чести смени на името или адресите на фирмата, текучество сред съдружниците. Същото трябва да направиш и за физическите лица, собственици или управители на фирмата. И още десетина други подробности.

- Какви източници на информация използвате?

- Ние се занимаваме с банково и фирмено разузнаване. Източниците ни на информация са свободно достъпни за четене от всеки в България. В света подобна дейност се нарича Open source intelligence - разузнаване от открити източници. Нашите открити и официални източници са три: двата раздела на „Държавен вестник”, „Булстат” и от 2008 г. – Търговският регистър. Но качествената база данни е само едно от изискванията. От десетките откъслечни парченца информация трябва да се сглоби цялата картина, а тази работа се върши само с добър софтуер. Софтуерите за търсене се различават един от друг толкова, колкото един художник се различава от друг, независимо че и двамата могат да рисуват. За наше удовлетворение софтуерът ни ДАКСИ от 1995 г. непрекъснато доказва качествата си като най-мощната и прецизна машина за търсене на информация у нас.

- Готов ли е бизнесът да плаща за информация?

- Не, разбира се, с едно уточнение – не е готов да се информира предварително, преди да се случи белята. Но „следварително“ – готов е, разбира се, даже не пита колко ще струва. А най-малко от всички са готови да плащат за информация адвокатите. И знаете ли защо? Ами защото я имало в интернет.

- Кои са най-честите случаи, когато се търси информация от ДАКСИ?

- Когато трябва да направиш прецизна извадка на най-подходящите за теб клиенти, които после да атакуваш с реклама, за да ги привлечеш към себе си. Или когато някой те е завлякъл с голяма сума и търсиш начини да минимизираш загубите. Един от най-интересните и вълнуващи за мен бе случаят, когато на един човек след инсулт, който бе получил амнезия и не помнеше нищо от миналото си, помогнахме да си възстанови контактите и да „намери“ отново бизнеса си.

- Кои проекти са визитната картичка на ДАКСИ?

- Това са седем-осем софтуера, които създадохме преди всички в България. Първият е за търсене под Windows в големи текстови бази данни. През ноември се навършват 20 години от създаването на първия „ДАКСИ компютърния Държавен вестник“. И това го направихме 14 години преди Народното събрание да събере PDF файловете си. Куриозното е, че и до днес ДАКСИ продължава да е още и единствено копие на пълната информация от хартиеното издание от 1989 г. до днес – текст, графика и цвят. Нещо, което е неизвестно единствено на юристите в Народното събрание, но това не е учудващо. Приеха ни в Конгреса на САЩ да демонстрираме възможностите му, което още не се е случило в българския парламент. През 1995 г. създадохме първата компютърна Библия на български език с благословията на Светия Синод, а през 1998 г. - Първата хипертекстова система и първата у нас говореща информационна система, на немски и английски език. Това бе и личният ми маркетингов провал – надцених подготовката на потребителите да поемат такова новаторство и софтуерът ни изпревари пазара с поне 15-20 години.

Мина Лалева, сп. "Мениджър"