Забавното лятно четене

Това е инициатива, която насърчава детското четене. Тя е насочена към всички деца в България на възраст между 6 и 14 години и техните родители. Кампанията се базира на реално измерими резултати от онлайн читателски дневник. Всяко дете попълва информация за книжките, които е прочело. В края на кампанията се обявява победител, избран сред децата прочели най-много книжки. Още за кампанията разказва Спаска Тарандова, заместник директор на Столична библиотека.

- Госпожо Тарандова, как решихте да организирате инициативата „Забавното лятно четене” и какви са очакванията ви?

- Инициативата „Забавното лятно четене” има предистория. През 2011 г. екип на „Детска редакция” на БНТ се свърза с нас и поиска съдействие за новия си проект „Малкото голямо четене”. След като детско-юношеският отдел на нашата библиотека завърши работата по първоначалната селекция на детски книги за проекта и той приключи през лятото на 2011 г. с обявяването на най-любимата книга, ние си зададохме въпроса: „И сега какво? Как да осигурим устойчивост и задържане на вниманието към четенето?” Така с Жюстин Томс от детския портал „Аз-детето” се обединихме и решихме да организираме кампанията „Забавното лятно четене”. Съвременните деца са се специализирали в мрежовото общуване (социални мрежи и групи) и по-рядко прилагат четенето като дейност. Решихме да съчетаем книгата с компютъра, да включим състезателния елемент – най-четящо дете, училище, град и нещата се получиха. Водеше ни разбирането, че първо трябва да научим децата да четат с любов и след това с разбиране. Нашето предложение беше прието от библиотеките в страната, подкрепено от държавни институции, издатели и медии. През 2012 г. кампанията разшири обхвата си както по отношение на участниците, така и по отношение на обхванатите населени места. През всичките тези години ние се опитваме да привлечем за посланици на детското четене известни български детски писатели, журналисти, артисти, които да стимулират децата да четат и да служат за пример.

Нашите очаквания са тази кампания да става с всяка година все по-популярна, да се обогатяват нейните дейности и децата да я чакат с нетърпение. Очакваме също това публично-частно партньорство да се превърне в пример за формиране на държавни политики в областта на четенето.

- Вие сте зам.-директор на Столична библиотека. Каква е ролята на библиотеките в стимулирането на читателски навици сред децата, а и сред възрастните и как конкретно Столична библиотека работи в тази посока?

- В съвременното общество публичните библиотеки са динамични центрове за информация, образование и култура, които предоставят широк диапазон от услуги на гржданите. Една от нашите основни функции е образователната. Работата с деца и юноши винаги е била във фокуса на внимание на Столична библиотеката, но в последните 4 години тя е основен приоритет. От изследванията PISA насам се разбра, че четенето изпълнява ключови функции в личностното развитие. 41% от 15-годишните в България имат затруднения с четенето. Средният процент на ученици със слаби резултати за четене в ЕС е наполовина -20 на сто. От 2008 г. ние провеждаме целенасочена политика с цел разширяване на кръга на четящите деца и преодоляване на негативните тенденции за отлив от книгата и четенето. Положителна тенденцията е, че за детско четене се говори все повече в последно време. Още по-положителна е тенденцията, че освен да се говори, за детското четене започват да се реализират все повече акции, проекти, събития.

- Има ли според Вас обществени, законодателни или други дефицити, които, ако бъдат коригирани, това ще повлияе положително на интереса към книгите?

- Въпросът ви е много актуален в контекста на изводите на експертната група на ЕС по въпросите на грамотността. Свидетели сме на парадокс: докато четенето и писането са все по-важни и актуални от всякога в контекста на цифровизирания ни свят, езиковите ни умения и грамотност все повече изостават.

Най-често сочените фактори, влияещи върху формирането на читателските интереси на децата са: семейната среда, училището и библиотеката. Ако родителите не четат и децата не виждат своите майки и бащи с книга в ръка – как да искаме те самите да протягат ръка към книгите? За срив в семейното четене при общуване на родителите с детето преди постъпване в училище, свидетслства все по-големият брой на първокласници, които не могат да преразказват в правилна последователност действията в приказки и дори не познават голяма част от тях.

В България има 2770 училища (държавни, общински, частни) и едва 524 от тях имат училищна библиотека. Завръщането на библиотеките близо до децата е ключов фактор за детското четене. В програмата на Европейския съюз „Хоризонти 2020“ библиотеките се посочени като едни от факторите за осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тези очаквания могат да се реализират само ако имаме модернизирани и привлекателни библиотеки, адекватно финансиране, утвърдени стандарти за библиотечно-информационно обслужване на гражданите и специална политика за книжния сектор.

Стратегиите за грамотност трябва да ангажират цялото общество, да са основани на координирано разработване на политики в условията на междуинституционална координация, които поставят грамотността не само в центъра на образованието, но и на всички съответни обществени политики.

- Какво послание, свързано с четенето бихте отправили към децата и младите хора?

- Ще си послужа с думите на Марк Твен, че който не чете книги, няма никакво предимство пред този, които не може изобщо да чете.

Въпросите зададе Радина Ралчева